Ахмед обхвана с две ръце седалището й, издавайки нисък стон на неконтролируема страст, когато устата му намери нейната и езикът му я завладя. Тялото на Криста се гънеше и подскачаше нагоре, нежните звуци, които издаваше, го подтикваха да продължи. Езикът му вършеше своята магия с нежност и любов. И тогава я обзе див екстаз, в дъното на корема й се надигнаха бесни спазми. Но Ахмед не спря, докато не отмина и последният сладострастен гърч.
— Нищо не може да промени това, сладка моя сирена — изпъшка той, дишайки едва-едва. — Твоята реакция е неповторима. Абдулла кара ли те да крещиш в екстаз, както аз сега направих? — пожела да узнае той, ненавиждайки ревнивата нотка в гласа си.
Наистина ли му беше необходимо да знае как реагира Криста на друг мъж? Трябваше ли му това изтънчено мъчение?
— Ти си единственият, Ахмед — увери го Криста. — Само ти имаш властта да ме възвисиш до екстаза.
— Да бъде благословен Аллах — прошепна той, повдигна хълбоците й и се плъзна докрай в нея като твърдо, пулсиращо острие от закалена стомана, което навлиза в обвивка от мека коприна.
Криста се притисна към него, неосъзнавайки, че той е свалил дрехите си, но го разбра, когато голата му кожа се долепи до нейната. Той изстена, разлюлян от невъобразимата наслада, когато стегнатата й влажност го обгърна нежно и го притисна в интимна прегръдка.
— Ако умра утре, ще си отида от този свят като щастлив мъж — изстена той, излизайки почти изцяло от нея, преди отново да се потопи във влажната й топлина.
Езикът му нежно затрептя по полуразтворените й устни, по зъбите, а после се отдаде на замайващия вкус на пълните й устни. Яркият пламък на желанието замая главата й, разгаряйки се в невероятен екстаз, и на устните й избликна нежен стон.
Изведнъж той усети, че не може повече да контролира жаждата си, докато отново и отново навлизаше в нея, яздейки я с дива настоятелност, от която мислите пресъхваха. Логика и разум, настояще и бъдеще, всичко престана да съществува. После усети как в него се заражда огромна буря и го изпълва с трепетните спазми на насладата. Извисявайки се все повече и повече под напора на непрестанните му тласъци, Криста отново изпита кулминацията, толкова върховна, че граничеше с болка — болка, която тя прие с радост.
Слизайки бавно в земните селения, Криста болезнено осъзна, че времето й с Ахмед бързо отива към края си, а тя още не му е казала онова, което таеше в сърцето си. Отвори уста, за да каже нещо, но Ахмед я накара да замълчи с нежна целувка.
— Не се отчайвай, любов моя. Не се съмнявай в способността ми да намеря обратния път към тебе.
— Не, Ахмед, не бива! — Такова неверие се изписа по лицето му, че тя побърза да добави: — Колкото и да го желая, не бива да се връщаш в Константин.
— Със сигурност се шегуваш. Нима очакваш да те забравя, щом изляза оттук?
— Достатъчно трудно ще ти бъде да оцелееш като роб на испанците, дори ако не трябваше да се тревожиш за мене. Абдулла няма да ми стори зло. Не сега. Има си причина. Искам да ми обещаеш, Ахмед, че дори да успееш някак да избягаш, няма да се връщаш в Константин.
— Да не си полудяла? — извика той шокиран. — Само мисълта, че един ден ще те отведа далече от Абдулла, ще ме крепи да не се побъркам.
Стискайки отчаяно зъби, Криста поклати глава в яростно отрицание.
— Не, не, не! Нима трябва смъртта ти да тежи на моята съвест? Когато заминеш оттук, не бива да се обръщаш назад. За твое добро е. Трябва да оцелееш, любов моя, и да отидеш в Англия, където ще си в безопасност. Дядо ти ще те посрещне с радост и можеш да започнеш живота си наново. Забрави ме, любима. Дори ако Абдулла се смили и ме пусне, ще се върна при семейството си и ще се омъжа за Брайън.
Лъжа! Лъжа! Тя никога не би могла да се омъжи за Брайън. Сега беше ред на Ахмед да възрази и той протестира яростно:
— За мене няма живот без тебе. Можеш ли толкова лесно да ме забравиш?
— Никога няма да те забравя. Ще те обичам завинаги. Връщам ти живота, не виждаш ли? Ако се върнеш за мене, моята жертва няма да има значение. Изгради собствения си живот, Ахмед, и аз ще градя моя. Освобождавам те от всяка клетва, която си ми дал за нашето бъдеще. Ако бях по-мъдра, щях още от самото начало да разбера, че нямаме бъдеще заедно.
— Не знаеш какво говориш! — възрази сърдито Ахмед. — Ти си наранена и разстроена, защото брат ми насила те е накарал да забременееш от него.
— Да, да — съгласи се Криста, хващайки се за сламката. — Няма да оставя детето или децата си, независимо кой ги е създал или как са заченати. Виждаш, че от всичко това няма полза. Искам да ми обещаеш, Ахмед, че ако избягаш от испанците, ще мислиш само за себе си, ще забравиш, че аз съществувам.