Мълчание.
— Ахмед, моля те, обещай ми! Времето изтича и искам пак да ме любиш, преди да напусна тази стая. Дай ми обещание!
Криста толкова се бе разстроила, че Ахмед се побоя за разума й и реши да се съгласи, дори това да означаваше, че ще я излъже. Освен това, той отново се бе втвърдил, набъбвайки мигновено при нежните я молби отново да я люби. Тя беше опасно близко до сълзите, когато Ахмед изрече:
— Обещавам.
Противоречиви чувства се мярнаха за миг по лицето й, но най-силното от тях беше облекчението.
Хвана я през кръста, вдигна я над себе си и бавно я настани да седне отгоре му. С радостен стон тя се отпусна върху цялата му дължина, забивайки нокти в раменете му. Издутите й гърди докоснаха устните му, той пое изключително чувствителното зърно в устата си и го засмука, докато от полуразтворените й устни се откъсваха въздишка след въздишка. Той искаше да се люби с нея бавно, да я довежда до трепетен екстаз, но непреодолимата му жажда му налагаше своята бързина. Тя скоро взе връх и двамата заедно се извисиха до върховете на един свят, където никой не смееше да се намесва.
С изключение на Елиса, чиято тиха молба ги върна в болезнената действителност.
— Криста, трябва да тръгваш вече. Мина един час, ще стане лошо за Рашид, ако ни открият.
— Идвам — отвърна пак така тихо Криста, търсейки кафтана си. Облече се бързо, без да смее да погледне към Ахмед, от страх да не се разколебае и да му каже истината. Ако у него възникнеше дори и най-малкото подозрение, че тя лъже за бременността си, нито небето, нито адът щяха да го възпрат да се върне в Константин, щом се откопчи от испанците. А на нея и през ум не й минаваше, че един ден Ахмед няма да избяга.
Обърна се към него, вперила поглед в решителните черти на лицето му, за да ги запечата в паметта си, попиваше мускулестите очертания на тялото му с надеждата този спомен от него да трае цял живот, като в същото време съзнаваше, че няма да бъде така.
— Криста — прекъсна мислите й настоятелен глас. — Моля те, побързай!
Тя се хвърли в прегръдките на Ахмед, притисна се до него за един дълъг миг и устните им се сляха.
— Помни обещанието си, любов моя — прошепна тя срещу устните му.
И изчезна, оставяйки го опустошен, само със спомена за сливането им, с нейния вкус и мирис, които пълнеха сетивата му.
Излизайки от килията, Криста не успя да чуе измъчените думи на Ахмед:
— Денят, когато умра, ще бъде денят, в който ще те забравя! Дори тогава споменът за тебе ще ме последва във вечността. Отново ще се срещнем, любов моя, защото съдбата иска така.
Потънала в дълбоко униние, Криста лежеше безмълвно на леглото. Бе стигнала благополучно до стаята си след срещата с Ахмед, но сега, когато алени лъчи обагряха източния небосклон, тя инстинктивно усети, че него вече го няма тук. Така силно чувстваше загубата му, че сякаш някой бе забил нож в сърцето й. Останал й бе само споменът за тяхната любов. Дори Елиса не успяваше да я ободри, макар старанията й да продължиха през целия ден.
Когато почти след седмица Абдулла я повика, Криста почувства такъв силен страх, какъвто едва ли бе изпитвала досега. Дали беят някак не бе открил тайната й? Трябваше ли сега да понесе безславна смърт, далече от всички любими същества? Приготвена за най-лошото, тя се облече в широки дрехи и последва Фидор до една стая, която най-вероятно беше приемна. Приведе крехките си рамене и влезе в стаята, а силното туптене на сърцето й заглуши звука от затварянето на вратата.
За нейно огромно облекчение не видя никъде Абдулла. Стори й се, че е сама, когато една стройна мъжка фигура в европейски дрехи се показа откъм вътрешния двор. Слънцето грееше право в очите й и тя не можа да види лицето му, но когато той се приближи достатъчно, тя го разпозна веднага.
— Брайън! Боже господи! Ти ли си наистина?
— Криста! Слава на бога, че те намерих! — възкликна Брайън Кент, когато кафявите му очи обгърнаха тънката й фигура, скрита под веещите се дрехи. Беше по-красива от всякога, помисли той, но нещо в нея му изглеждаше различно. Сякаш бе съзряла, но така, че това още повече подчертаваше възхитителната й красота.
Брайън я намираше неотразима в свободния кафтан с цвят на тюркоаз и с разпуснатата светлоруса коса, стигаща чак до кръста. Дали беят вече я е направил жена, запита се той. Кой мъж би пропуснал тази възможност… Да я погледнеш, означаваше да я пожелаеш, а беят като че ли беше мъж със съвсем нормални мъжки желания, човек, който свободно се възползва от женската плът. А Криста много месеци бе стояла тук като негова пленница. За съжаление, Брайън вече не можеше да се надява, че тя ще се окаже девствена.