— Брайън, как разбра къде да ме намериш? — запита Криста, хвърляйки се в прегръдките му.
Това, че го виждаше тук, когато най-много имаше нужда от него, беше сякаш отговор на молитвите й. Толкова беше благодарна, че вижда познато лице от предишния си живот, че се разтрепери от радост и започна едновременно да се смее и да плаче.
— Не знаеше ли? — запита той озадачен. — Абдулла бей със сигурност ти е казал, че преговаря с баща ти за твоето освобождаване. Откупът, който поиска, за да те върне, беше доста висок и на баща ти му трябваше повече време, за да го събере.
— Н-не, нямах представа — заекна Криста, вкопчила се в Брайън като в спасителна сламка.
Всичко това й идваше като шок и навярно беше пряк резултат от усилията на доктор Саид в нейна полза, осъзна тя във внезапен прилив на радост. Винаги щеше да благославя този добър и състрадателен мъж.
— Добре ли си, скъпа? — запита загрижено Брайън. — Беят нарани ли те по някакъв начин? Той се закле, че ти няма нищо и си в добро здраве.
— Да, добре съм, Брайън. Абдулла е жесток човек, но физически не ме е наранил — увери го Криста, давайки си сметка за изпитателния му поглед. — Къде е баща ми? Защо не дойде да ме вземе? Той е добре, нали? — запита тя разтревожена.
— Баща ти е добре, Криста — отговори веднага Брайън. — Но майка ти е болна. Не е добре още откакто научи, че са те отвлекли пирати, и баща ти не искаше да я остави сама, само с прислужниците. Предложих да дойда вместо него. Разкъсваше се между дълга си към майка ти и желанието да дойде в Константин да преговаря с Абдулла. Накрая го убедих, че най-важното му задължение е към съпругата му, и той доста колебливо се съгласи.
Щом разбра за болестта на майка си, Криста заплака тихо, а Брайън я потупа неловко по рамото.
— Какво й има на майка ми, Брайън?
— Казаха ми, че се е разболяла от треска поради тревогата си за тебе. Баща ти каза, че била покъртителна гледка. Никой от нас не очакваше, че отново ще те видим, още повече пък жива и здрава. Тя започна бавно да се поправя, след като пристигна съобщението от Абдулла бей. Когато я видях за последен път, беше доста по-добре, макар че все още беше слаба и имаше нужда от много почивка.
— Слава на бога — въздъхна облекчено Криста. — Свободна ли съм, за да тръгна оттук с тебе?
— Да, можем да заминем утре сутринта.
— Не! — извика Криста, изпаднала в паника. Не можеше да остане нито минута повече от необходимото в двореца на Абдулла. — Веднага! Искам да заминем още сега!
Брайън се изненада от бурната реакция на Криста. Можеше само да предполага, че пленничеството й в харема на Абдулла е било извънредно срамно преживяване и тя всеки момент ще се пречупи под бремето на оскърблението. Означаваше ли това, че е била изнасилена от красивия бей? Повечето жени с нейната крехка чувствителност биха полудели, разсъди той, а някои дори биха се самоубили след подобно унижение.
Брайън обаче бе пътувал много дълго, за да стигне от Тунис дотук. Надяваше се на един-два дни почивка, а Абдулла великодушно бе предложил една от своите наложници, за да го облекчи. Само че сега, когато видя умолителното изражение на Криста, той реши да пренебрегне собственото си удоволствие и да се подчини на молбата й.
— Добре, Криста — съгласи се той и в гласа му се долови леко разочарование. — Откупът вече е платен, така че на бея ще му е все едно кога заминаваме. Иди да си събереш нещата и ще се срещнем пак тук.
Тя му хвърли благодарна усмивка, понечи да тръгне, но изведнъж размисли и пак се обърна към Брайън.
— Не мога да замина без Елиса.
— Коя, по дяволите, е Елиса? — запита той, този път с явно недоволство.
— Моята прислужница… не, приятелка. Абдулла няма нужда от нея, а аз не искам да я оставя — настоя упорито Криста.
— Виж, скъпа — заговори примирително Брайън, мъчейки се да се овладее, — не е ли достатъчно, че си тръгваш и оставяш това място зад гърба си? Рядко, да не кажа никога някоя жена излиза жива от харем, затова защо не забравиш за тази Елиса? Ще ти намерим нова прислужница.
— Не, не мога да оставя Елиса, Брайън, и това е.
Очите й светнаха решително, брадичката й се вирна под предизвикателен ъгъл и това накара Брайън да изругае и раздразнено да поклати глава. По упорството, което се излъчваше от стойката на Криста, той съдеше, че твърдо е решила да вземе тази жена със себе си. Спомни си, че единственият й недостатък беше силното чувство за независимост и твърдата решимост да постигне своето.
— Печелиш, Криста — отстъпи той неохотно. — Ще говоря с Абдулла. Ако е така, както казваш, той няма да възрази да вземем Елиса с нас.