— Благодаря, Брайън — изрече Криста с мил глас. И изчезна сред вихър от тюркоаз и сребро.
Елиса изпадна във възторг. Не само заради Криста, но и заради себе си. Точно когато всичко изглеждаше загубено, Аллах се бе погрижил да ги спаси.
— В Тунис ли ще отидем, Криста? — запита тя възбудено, докато прибираше малкото им вещи.
Криста замря и загрижено изражение се изписа по лицето й. Накрая изрече:
— Брайън не каза, но предполагам, че това е намерението му.
— Какъв ти е този мъж, Криста? — полюбопитства Елиса.
— Годеникът ми — обясни Криста. — Дойде вместо баща ми, за да преговаря с Абдулла.
— Искаш да кажеш, че трябва да се омъжиш за този мъж? Но аз мислех… ами Ахмед? Вие се обичате.
— Винаги ще обичам Ахмед, но съм убедена, че не ни е била писано да бъдем заедно — отвърна унило Криста. — Аз… аз го освободих от всичките му обети за нашето бъдеще. Ако оцелее, надявам се и се моля да си устрои живота без мене.
— Говориш смело, Криста, но животът не е толкова прост. Можеш ли наистина да забравиш Ахмед?
— Никога! Ако знаех, че ще ме освободят, никога нямаше да го накарам да обещае, че ще ме забрави. Но сега е много късно. Не ми остава нищо, освен да се моля той да избяга от испанците и да отиде в Англия, където ще е в безопасност.
— Ами ти? Знам, че любовта ти към него е много силна…
— Не… не знам. Не мога да си представя живота без Ахмед. Ако съдбата е определила да бъдем заедно, значи ще се намеси.
Смели думи, но вярваше ли си Криста?
Единственото й съжаление беше, че оставя тук Ленор. И тя, и Елиса много се бяха привързали към старата жена. Ленор много се зарадва, когато узна за късмета на Криста, на и малко се натъжи, както предположи Криста, защото самата тя оставаше тук в плен. Ленор вече беше неотделима част от харема и служеше като пазачка на многобройните млади жени, които Абдулла бе купил.
Когато прибраха малкото си вещи в един плетен сандък, Ленор ги придружи до стаята, където ги очакваше Брайън. Със сълзи се сбогува с тях и щеше да си тръгне, когато чу въпроса на Криста:
— В Тунис ли отиваме, Брайън?
Отговорът му накара Ленор да остане зад вратата и да се заслуша.
— Не, скъпа. След като поразмислихме, двамата с баща ти решихме, че в твой интерес ще е веднага да заминеш за Англия. И той, и аз добре разбираме, че в тази част на света има твърде много неща, които ще събуждат болезнени спомени от твоето пленничество. Затова отиваме с керван до Алжир, а там ще те кача на първия кораб за Англия. Щом стигнеш там, ще останеш при леля си, докато дойде и семейството ти.
— Те напускат Тунис?
— Здравето на майка ти го налага, а освен това пред баща ти се отваря възможност за по-висок пост в Лондон. Веднага щом уредя моите работи в Тунис, ще се върна в Лондон и най-накрая ще можем да се оженим. Имам право на отпуск и с помощта на баща ти се надявам да ме преместят на служба, която да е по-близо до дома. Това харесва ли ти?
Сега Брайън за първи път споменаваше за годежа им. Криста трепна, защото се бе надявала той да не засяга този въпрос. Вгледа се в него, без да може да намери думи.
— Освобождавам те от обета ти, Брайън — изрече тя накрая. — Ще те разбера, ако вече не искаш да се ожениш за мене.
Не добави, че тя със сигурност вече не би могла да се омъжи за него.
— Криста, има ли нещо, което не ми казваш? — запита Брайън, сигурен, че всеки момент би бил подходящ, за да засегне въпроса за отношението към нея в харема на Абдулла. — Ако има нещо, ще те разбера.
— Не, нищо! — Тя нямаше намерение да разкрива чувствата си към Ахмед или взаимната им любов. Споменът за тази невероятна любов, така мъчителен и толкова пресен, бе безценен за нея. Може би след време… — Ако това е някакво утешение, Брайън — добави тя замислено, — смятам, че баща ми е прав. Предпочитам да се върна в Англия. Това изпитание беше мъчително и колкото по-далече съм от страните на Варварския бряг, толкова по-добре ще бъде за мене.
— Бях сигурен, че ще се съгласиш. Всичко е готово за пътуването ни до Алжир. Остава само да се уговоря с търговеца, към чийто керван трябва да се присъединим. Скоро ще се оженим и всичко ще бъде наред.
Мрачното изражение на Криста подсказваше истинските й чувства, но Брайън не го забеляза. Беше твърде егоцентричен и действаше с убеждението, че Криста все още иска да се омъжи за него, защото със сигурност, както си мислеше той, е била обезчестена от пиратите, които я бяха пленили. Ако не, тогава е бил Абдулла. Според него Криста трябваше да бъде щастлива, че той се съгласява да я приеме така ощетена. Девствена или не, тя беше все така красива и желана, а сега и опитна в изкуството на любовта и добре обучена да доставя удоволствие на мъжете в леглото. Без да се споменава за солидната й зестра, с чиято помощ Брайън се надяваше да продължи кариерата си. Баща й пък щеше да му бъде много благодарен, че се жени за дъщеря му въпреки накърнената й репутация, и това щеше да го направи вечен длъжник на Брайън. Думата на сър Уесли тежеше пред краля и една препоръка от него би подпомогнала бъдещето на Брайън в дипломатическия корпус. Той не изпитваше никакви скрупули да приеме накърнени ценности, стига това да му беше изгодно.