Криста се взря напрегнато в Брайън, а в ума й се гонеха рояк мисли. Беше приятен на вид, с руса коса, кафяви очи и широки рамене, макар да знаеше, че ще го намери несъвършен в сравнение с Ахмед. Поради някаква причина усмивката му й се стори недотам искрена, но тя може би си въобразяваше, защото той като че ли съвсем искрено желаеше да се ожени за нея. Но как да обещае да се омъжи за друг освен за своята истинска любов? Двамата с Брайън без съмнение щяха да се разбират, но в този брак нямаше да има нито топлота, нито страст.
— Сигурен ли си, че още искаш да се ожениш за мене, Брайън? — запита тя, давайки му шанс да се откаже.
— Разбира се — увери я той с готовност, може би твърде голяма. — Криста, няма значение дали не си… по дяволите, скъпа, знам какво си преживяла. Не съм наивен.
Криста замислено прехапа устни. Той явно предполагаше, че тя е била изнасилена от похитителите си, и за негова чест беше склонен да пренебрегне този факт.
— Ще помисля, Брайън, но не съм сигурна, че бракът все още е нашето бъдеще.
— Глупости — изсумтя Брайън. — Както казах преди малко, предстои ми отпуск. След няколко месеца ще бъда в Лондон, както и родителите ти. Ако баща ти се изкаже в моя подкрепа, напълно възможно е да ме преместят в Италия или Франция.
Тази перспектива започваше все повече да му харесва. Той не обичаше особено много държавите по Варварския бряг и подозираше, че и с Криста е същото.
Когато тя не каза нито дума, той продължи, умело променяйки темата:
— Абдулла ни позволи да тръгнем веднага. Както може би си разбрала, той разреши на Елиса да дойде с нас.
След като чу разговора, Ленор тихо се върна в стаичката си, бързо събра малкото си вещи и излезе от харема през двора. Понеже беше просто прислужница, тя се ползваше с пълна свобода да ходи където си иска, затова никой не я спря. Изчака до стената, докато Криста, Брайън и Елиса излязат от двореца, и крадешком тръгна след тях, държейки се на достатъчно разстояние, за да не събуди подозрение сред тълпата в оживените тесни улички.
Скоро те стигнаха външните порти на старата крепост и Брайън започна да се пазари с един търговец, с когото предварително се бе уговорил да остави в кервана си място за неговата малка група. Ленор се възползва от заетостта на Брайън и се приближи към Криста, която стоеше наблизо под сянката на едно маслиново дърво.
— Господарке — изрече тя тихо.
Отначало Криста не разбра кой се обръща към нея заради яшмака, който оставяше да се виждат само очите. Но накрая позна гласа.
— Ленор! Какво правиш тук?
— Искам да тръгна с тебе, господарке Криста. Копнея отново да видя Англия. Бях там веднъж с господарката Емили, майката на Ахмед, но доброволно се върнах заедно с нея, за да продължа да й служа. Сега, когато тя е мъртва, тук не ми остана нищо.
— Ами Абдулла? — запита със страх Криста. — Със сигурност ще прати еничарите си, когато открие, че те няма. Ще се досети къде си отишла.
— Няма. Той мисли, че отивате в Тунис, но не е така, нали? Чух ви да си говорите, че отивате в Алжир. Ще мине много време, преди някой да забележи, че ме няма, а ако Абдулла прати някого, то ще е по пътя за Тунис. Дотогава ще сме изминали половината път до Алжир.
— Нека дойде, Криста — замоли я Елиса, която бе обикнала старата жена.
— Да, добре, нека дойде — усмихна се Криста, доволна, че ще измами Абдулла. — Не изпитвам добри чувства към Абдулла и се радвам, че ще помогна на още някого да избяга от жестоката му тирания.
— Ами Брайън? — запита Елиса. — Ще се съгласи ли?
— Не. Сигурно ще се вбеси. Щом Брайън уреди нещата с търговеца, ще се помъча да говоря насаме с него. Скрий Ленор, докато се отдалечим на по-голямо разстояние.
Ленор беше приета в кервана благодарение на няколко златни монети и точно както бе предвидила, никой не ги обезпокои. Брайън наистина ужасно се разсърди, както бе предсказала Криста, когато откри заговора на трите жени. Но всичко беше вече свършено и положението не беше под негов контрол.
За техен късмет един английски кораб, „Смелият пътник“, стоеше на котва в залива, готов за тръгване, когато след няколко седмици групата пристигна в Алжир. Брайън имаше време само бегло да целуне Криста по бузата и да и обещае, че ще дойде при нея след няколко месеца — а ако е възможно, и по-скоро. Само след миг тя стъпи на подвижната дъска и се отправи към определената й каюта.