Побутван от пазачите си, Марк пристъпи напред с див, невиждащ поглед. Дори когато чу Уилоу да вика: „Стойте!“, той като че ли не разбра какво става.
— Стойте! — извика отново тя и мина на арабски — доколкото си беше дала труда да го научи.
Капитан Хаджи погледна през рамо към чужденката, която безсрамно бе оставила лицето си открито. Спря, защото му стана любопитно, и я зачака да изложи молбата си.
— Искате да говорите с мене, господарке? — запита той на горе-долу правилен английски.
Беше го понаучил, доста отдавна, когато Селим бе наел англичанин да им преподава модерно военно изкуство.
— Къде водите този мъж? — запита Уилоу, благодарна, че този невъзможен еничар говори езика й.
— Той е роб и съдбата му не ви засяга.
— Познавам този човек — отвърна Уилоу, посочвайки Марк. — Кажете ми какво е направил, за да заслужи такава съдба.
— Този роб, Ахмед, е враг на Абдулла, великия бей на Константин. Аллах пожела той да служи на испанска галера. Моят господар определи присъдата и аз само изпълнявам заповедите му.
— Не! — протестира яростно Уилоу. — Не виждате ли, че е болен? Погледнете го. По очите му се вижда, че има треска, целият трепери. Няма да издържи и седмица на галерата. Сигурно е търпял лишения и има нужда от грижи.
— Здравето на този човек не ме засяга, господарке — отряза сухо Хаджи. — Получих ясни заповеди и трябва да им се подчиня, иначе ще си понеса последиците. Абдулла не желае робът да живее дълго.
И той нетърпеливо даде знак на хората си да продължат напред.
— Почакайте! — извика Уилоу в отчаяние. Не се отличаваше с особен героизъм или милосърдие, но нещо дълбоко в нея не й позволяваше Да стои безпомощно и да знае, че Марк умира на борда на някоя испанска галера. — Ще ви платя два пъти повече от испанците, ако го продадете на мене.
Капитан Хаджи хвърли многозначителен поглед към Уилоу и умът му заработи трескаво. Съзря възможността да напълни добре джоба си и същевременно да остане верен на дълга си към Абдулла.
— Абдулла има зъб на този роб и иска той да се отдалечи от алжирска земя — заяви той със скъпернически тон.
Не можеше да сключи сделка, докато жената не разбереше добре условията му. И тя ги разбра.
— Отплавам за Англия с вечерния отлив — каза Уилоу, усещайки, че Хаджи ще капитулира.
— Не знам, господарке — поколеба се Хаджи, преструвайки се на загрижен. — Ако става дума само за мене, добре, но — и той изгледа войниците си — има и други. Животът ни няма да струва много, ако Абдулла научи, че сме направили това, за което ни молите.
Уилоу изфуча презрително. Мъжът явно не беше толкова глупав.
— Веднага ще взема Марк… вашия затворник… на борда на „Лъвско сърце“. И — наблегна тя многозначително — ще ви платя три пъти повече от това, което струва той като роб на галера. Можете да поделите парите с вашите хора.
Лицето на капитан Хаджи доби замислено изражение. Ако приемеше великодушното предложение на жената, лесно щеше да намери някой просяк от онези, които живееха на пристанището, за да замести Ахмед и да го продаде на испанския капитан; по този начин щеше да задоволи Абдулла, а част от полученото щеше да даде на своите хора, за да не негодуват. Собствения си дял пък щеше да употреби за добро вложение, защото на пазара бе забелязал едно момиче на не повече от тринадесет години и имаше намерение да го откупи от баща му. Застаряващата му съпруга, изхабена от постоянните раждания, вече не го привличаше. Една по-млада втора съпруга не само щеше да облекчи товара на първата, но и щеше да му бъде стимулираща партньорка в леглото.
— Обещавате ли да го отведете далече от Алжир, господарке?
— Да — кимна енергично Уилоу и погледна към Марк, за да разбере дали той е осъзнал чудотворното си избавление.
Но той се взираше с отсъстващ поглед право пред себе си, отпуснал рамене, и треперещите му крака едва го държаха. Уилоу беше почти убедена, че малко му остава да припадне, и предположението й не беше далеч от истината.
— Тогава съм съгласен, господарке, срещу сума, три пъти по-голяма от това, което обикновено се плаща за здрав гребец на галера.