Омар много добре знаеше, че Ахмед по-скоро би предпочел смъртта, отколкото живота в робство. Рашид бе споделил, че Ахмед е бил жестоко бит по заповед на Абдулла, преди да напусне Алжир с конвоя на капитан Хаджи. Омар не можа да научи почти нищо за Криста и Елиса, защото младият еничар не ги беше видял след това.
В следващите няколко дни Омар изгаряше от нетърпение. Накрая успя да купи камила и храна и тръгна по стъпките на своя принц към Алжир. Той обичаше Ахмед като роден син и не можеше да допусне, че ще го изостави. Надяваше се да стигне Алжир навреме, за да научи на кой испански кораб ще бъде Ахмед и да го освободи.
Понеже пътуваше с възможно най-голямата бързина, Омар настигна капитан Хаджи и влезе в Алжир един ден след него. Страхувайки се да не е закъснял, той побърза към пристанището и потърси закотвените там испански кораби. За свой неочакван късмет се натъкна на лейди Уилоу Лангтри, която се пазареше съвсем не по женски със страшния капитан Хаджи.
Отначало Омар не позна Ахмед, който стоеше покорно отстрани, окован в тежки вериги и белезници, защото изглеждаше по-скоро като просяк, а не като горд мъж от кралски произход. Едва когато сделката приключи и Уилоу се огъна под тежестта на безволно отпуснатото тяло на Ахмед, Омар пристъпи към нея и й предложи помощта си.
Когато вдигна Ахмед на ръце, той бе поразен от бледността му и от това, че неговият господар като че ли бе загубил почти цялата си плът. Ребрата му се очертаваха под кожата на гърдите, лицето му бе само кожа и кости. Омар изруга под нос, проклинайки Абдулла заради жестокостта му и капитан Хаджи, задето не беше осигурил на Ахмед поне малко удобство в пътуването от Константин до Алжир.
— Добре е, че го отвеждате в Англия, господарке — изрече вече на глас Омар.
Това шокира Уилоу. Да не би този човек да го познава, запита се тя, защото и на нея гласът му й се стори като че ли познат. Но преди да намери думи, с които да изкаже въпроса си, Омар вече беше стигнал до мостчето на „Лъвско сърце“, пред един разгневен капитан.
— Лейди Уилоу — посрещна я той студено, поглеждайки към мъжа, изпаднал в безсъзнание, когото един огромен арабин държеше на ръце. — Какво означава това?
Уилоу си пое дълбоко дъх и се впусна в обяснения, надявайки се да смекчи възраженията, които той би могъл да изкаже. На всяка цена трябваше да го накара да разбере какво е положението, защото животът на Марк висеше на косъм.
— Капитан Декстър, този мъж е Марк Карингтън, бъдещият дук Марлборо. Открих го преди минути, окован и на път да бъде продаден в робство на един испански кораб. Пазачът му за щастие се оказа алчен и затова успях да постигна освобождаването му.
— Боже господи! — възкликна капитан Декстър, очевидно шокиран. — Как е могло такова нещо да се случи с човек от ранга на Карингтън? Представете си, англичанин да бъде продаден в робство! — Изведнъж на лицето му се изписа съмнение и той запита остро: — Сигурна ли сте в самоличността на този мъж, лейди Уилоу?
— Напълно! — заяви Уилоу така авторитетно, че капитанът не посмя да възрази. — Марк Карингтън и аз бяхме… м-м… близки приятели в Англия.
Декстър вдигна рошавата си вежда, отбелязвайки истинския смисъл на думите й.
— Ще приема думата ви, лейди Уилоу. Какво му е? Изглежда зле.
— Има треска и очевидно е бил жертва на лишения и малтретиране. Няколко седмици почивка и подходящи грижи ще му помогнат да се възстанови.
— Треска! — повтори като ехо Декстър с мрачен тон, умът му отказваше да възприеме тази ужасна дума. — Съжалявам, лейди Уилоу, но трябва да мисля за пътниците и за екипажа си. Просто не мога да позволя на този човек да зарази кораба ми, независимо каква титла има.
Сърцето на Уилоу се сви, но за нейна чест тя се оказа на висота.
— Капитан Декстър, свекър ми има влияние в Англия. Той е пер на кралството и се радва на приятелството на краля. Ако откажете да вземете на борда Марк Карингтън, страхувам се, че кариерата ви ще свърши внезапно. Имате жена и деца, нали? — запита тя със сладък глас. — Разбира се, мнението на дук Марлборо също не е за пренебрегване. Как според вас ще реагира той, ако научи, че сте оставили внука му да умре в чужда държава?
Капитан Декстър има благоразумието да се изчерви. Екипажът и пътниците за него бяха на първо място, независимо от изискванията, които му се предявяваха, но вземайки предвид обстоятелствата, той се оказа извънредно склонен на компромис.
— Карингтън може да се качи на борда само ако корабният хирург го прегледа и ми даде думата си, че треската не е заразна.