Уилоу кимна, нямаше търпение да потърси помощ за Марк.
— Пратете доктора в каютата ми. Може там да прегледа Марк.
Тя махна на Омар да я последва с ценния си товар и мина покрай смаяния капитан, без да му остави време да протестира срещу противоречащото на добрия тон нареждане.
Омар положи полека Ахмед в средата на леглото в просторната каюта на Уилоу. Искаше му се да изчака диагнозата на доктора, но Уилоу го освободи, като му пъхна една монета в ръката и деликатно го насочи към вратата. Не му остана нищо друго освен да излезе от каютата, но той не напусна кораба. Вместо това отиде да потърси първия помощник.
След минути доктор Станли влезе в каютата, отпрати Уилоу с късо и властно кимване и насочи вниманието си към пациента. Прегледа го бързо и вещо, като отвори вратата само веднъж, за да поиска студена вода и кърпи, а след малко прати да донесат гореща вода. Измина един час, преди да излезе с уморен вид от каютата; затвори тихо вратата след себе си и спусна навитите ръкави на ризата си.
— Е? — запита капитан Декстър. — Заразен ли е човекът?
— Карингтън, изглежда, е болен от малария — отвърна сухо докторът. — Има сериозен пристъп, а в последните седмици не е правено почти нищо, за да се подобри положението му. Не е заразен и ще се възстанови, само трябва време и подходящо лечение. Сега, ако ме извините, дългът ме зове другаде.
— Докторе, почакайте! — намеси се Уилоу и го задържа за ръкава. — От какви грижи се нуждае? Той още не може да ме познае, а и не е казал нито една дума. Кога ще дойде в съзнание?
Като видя, че Уилоу е сериозно загрижена, докато Станли забележимо смекчи рязкостта на тона си.
— Карайте го да пие течности, лейди Уилоу, мийте го със студена вода, когато температурата му се повиши. Ще ви пратя хининова настойка, която доста ще го облекчи. Грижете се да се чувства удобно. След няколко дни той ще преодолее треската и вечно ще ви бъде благодарен за навременната намеса. Ако не бяхте вие, този човек сигурно щеше да умре.
Докторът кимна на капитана, обърна се и се отдалечи.
— Думата на доктор Станли ми стига — обърна се към Уилоу капитан Декстър. — Ще приготвя друга каюта за Карингтън.
— Няма да е необходимо, капитане — възрази Уилоу. — В моята каюта има достатъчно място.
— Лейди Уилоу! — възкликна капитанът смаян. — Това едва ли е уместно. Помислете за репутацията си. Наскоро овдовяхте и сте извънредно уязвима в този труден период от живота ви.
— Въпреки това Марк ще остане в моята каюта — настоя Уилоу с предизвикателен тон. — Чухте доктора да казва, че му трябват постоянни грижи. Докато съм склонна да му осигурявам тези грижи, не е ваша работа да си задавате въпроси за моите мотиви или за репутацията ми.
Прекланяйки се пред логиката в думите й, капитан Декстър неохотно се съгласи. Честно казано, в това пътуване корабът му имаше толкова малко екипаж, че в никакъв случай не би могъл да отдели един човек, който да играе ролята на болногледачка на някакъв английски лорд. И той неохотно се съгласи, макар че по челото му се очертаха дълбоки бръчки на неодобрение.
— Криста!
Тревожният вик на Марк събуди Уилоу, която спеше на койка, поставена наблизо, за да не смущава почивката му.
Освен това, треската го караше така да се мята, че се търкаляше от единия край на леглото чак до другия.
Не за първи път той призоваваше тази жена. Уилоу направи гримаса и по красивото й лице се изписа неприкривана досада. Последния път, когато бе видяла Криста Хортън, беше в деня, когато пиратите я бяха пленили. Как я е намерил Марк? И къде?
Уилоу се оказа сръчна болногледачка, грижеше се предано за Марк, караше го да пие течности и да поема храна дори когато поради делириума той отказваше да приема грижите й. След два дни, когато доктор Стенли дойде да прегледа пациента си, доволният му изглед подсказа на Уилоу, че в положението на Марк е настъпило значително подобрение. Той остави още хининова настойка и обеща да дойде пак.
Марк отвори очи и премига, за да пропъди синьо-сивата мъгла и да види по-ясно фигурата, която се очертаваше пред него. Усети, че някой поднася чаша към напуканите му устни, и отпи жадно и с благодарност. Закашля се, направи гримаса и отблъсна остатъка от горчивата течност в чашата.
— Изпий всичко, скъпи, докторът каза, че това ще излекува треската ти.
— Криста? — запита Марк, проклинайки мъглата, която все още забулваше погледа му.
— Аз съм Уилоу, Марк. Уилоу Лангтри.
— Уилоу? — Трябваха му няколко минути, преди мисълта му да се проясни, за да свърже името с нещо познато. Погледът му се избистри дотолкова, че успя да види лицето, което го гледаше с такава нежна загриженост. — Къде съм?