— На борда на „Лъвско сърце“, на път за Англия — каза Уилоу.
Оглеждайки се наоколо, Марк разбра, че наистина се намира в неголяма пътническа каюта, макар че тази беше доста по-широка от обикновените. Лекото полюшване на вълните и скърцането на кораба бяха поредните доказателства, че Уилоу казва истината.
— Какво стана? — запита той и се намръщи от усилието.
— Не си ли спомняш?
Марк поклати глава.
— Можеш ли да ме изслушаш?
Уилоу се опита да не забелязва, че ръцете му треперят или че очите му още са много бляскави.
— Да, моля те — изрече Марк. — Ще ми е по-леко, ако знам истината.
Уилоу му разказа възможно най-сбито как го беше намерила и в какво състояние. Завърши с това, как се бе спазарила за свободата му и как бе спорила с капитана, за да го допусне на борда.
— Дължа ти живота си — прошепна дрезгаво Марк, виждайки Уилоу в друга светлина. — Как мога да ти се отплатя? Ще си получиш парите обратно, но това едва ли е голяма отплата за живота на един човек.
Изтощен от усилието да говори, той не можа да чуе отговора на Уилоу и потъна в благословен сън.
— Ще намеря начин, скъпи — измърмори Уилоу, поглаждайки нежно челото му. — В действителност титлата лейди Марлборо е единствената награда, която ще приема.
От този ден Марк започна да се възстановява. На следващия ден той разказа на Уилоу как Абдулла беше го пленил и затворил, а най-накрая го беше пратил в Алжир, за да бъде продаден като роб в испанските колонии. Не спомена за Криста, защото болката от загубата й още беше твърде силна, сърцето му все още беше неутешимо. Уилоу пък му разказа как съпругът и починал, как тя запазила каюта на борда на „Лъвско сърце“ и как на път за пристанището попаднала на него.
— Скоро ще бъдеш в Англия, където ти е мястото, скъпи — каза тя. — Забрави Константин, забрави Абдулла. Дядо ти ще бъде много щастлив от твоето завръщане.
— Да забравя Абдулла? Никога! Не и след това, което направи на родителите ми. Някой ден, по някакъв начин ще го пратя в ада!
Докато изричаше тези яростни думи, той мислеше за Криста, пресмяташе колко време ще му е нужно, за да възстанови силите си, да се върне в Константин и да спаси жената, която обичаше.
Изведнъж Марк си спомни прибързаното обещание, което беше дал на Криста, обещание, което нямаше намерение да изпълни. Макар че можеше да ускори смъртта му, то беше за предпочитане пред това, да остави Криста да бъде робиня на мъж като Абдулла. Но той не изказа гласно мислите си, не сподели с Уилоу нищо за любовта си към Криста или за решението си да се върне в Алжир.
На следващия ден треската напусна тялото на Марк и повече не се върна. Той започна полека да се разхожда из каютата, стараейки се да възстанови силите си. Но болестта и дългите седмици затворнически живот, заедно с постоянните побои и лишения, го накараха да осъзнае, че възстановяването му ще бъде по-бавно, отколкото се бе надявал.
Малко преди „Лъвско сърце“ да стигне до бреговете на Англия, се случи едно нещо, което забележимо повдигна духа на Марк. Докторът му предложи да прави кратки разходки на чист въздух и Марк на драго сърце се съгласи, за да се спасява поне за кратко от ограничаващите го стени на каютата и почти натрапчивите грижи на Уилоу. Макар Аллах да знаеше, че той дължи на Уилоу живота си, нейното постоянно пърхане около него сега, когато вече възстановяваше силите си, доста го притесняваше. Не смееше обаче да изкаже гласно възраженията си, защото й беше невероятно много задължен.
За негова огромна радост разходките по палубата му бяха полезни не само като физическо раздвижване. Когато веднъж отправи поглед нагоре към вантите, забеляза един моряк, който му се стори много познат. Огромното му тяло, оголено до кръста, се движеше с невероятна за ръста му сръчност. Марк продължи да го наблюдава, докато мъжът се спускаше към палубата, прескачайки последните няколко стъпки разстояние с котешка грациозност. Когато се обърна към Марк, на лицето му се изписа огромна радост, която на свой ред се отрази в невярващата физиономия на Марк.
— Омар! — възкликна той, когато огромният мъж стигна с един скок до него. — Слава на Аллаха! Знаеш ли колко съм щастлив да те видя жив и здрав?!
— Може би също толкова, колкото и аз — отвърна Омар с глупава усмивка. — Макар че си пребледнял и страшно отслабнал, виждам, че ще се възстановиш. Аллах отговори на молитвите ми. Явно лейди Уилоу добре се грижи за тебе.
— Без навременната намеса на Уилоу щях да бъда мъртъв — каза Марк. — Но кажи ми ти как се озова на борда на „Лъвско сърце“.