Нора Робъртс
Екстаз в смъртта
Първа глава
Задната уличка тънеше в мрак и вонеше на урина и на повръщано. Тя беше свърталище на плъхове и на измършавели котки, които безмилостно преследваха гризачите. В тъмнината проблясваха червеникави очи; някои принадлежаха на човешки същества, които по нищо не се различаваха от хищните обитатели на зловонната уличка.
Сърцето на Ив затуптя по-бързо, когато пристъпи сред сенките, които хвърляха сградите с вечно влажни стени. Сигурна беше, че онзи, когото преследва, е някъде тук. Задачата й беше да го проследи, да го залови и да го предаде на закона. Ръката й, която стискаше оръжието, дори не потрепваше.
— Хей, сладурче, к’во ще кажеш да се изчукаме?
От мрака долитаха гласове, прегракнали от употреба на наркотици или от консумиране на долнопробни алкохолни напитки. Разнасяха се стенанията на обречените и маниакалният смях на умопомрачените. Уличката беше убежище не само за котките и за плъховете. Още по-страшно бе присъствието на хората от измета на обществото, които се облягаха на влажните, плесенясали стени.
Ив стисна още по-здраво оръжието си и се приведе, след като заобиколи уличната боклукомелачка, която, съдейки по разнасящата се от нея миризма, беше повредена поне от десетина години. Вонята на загниващи храни се носеше из влажния въздух и сякаш го превръщаше в мазна помия.
Дочу се скимтене. Ив съгледа тринайсетинагодишно полуголо момче. Лицето му беше покрито с гноящи циреи, в присвитите му очи се четеше неописуем страх; то запълзя заднешком като рак и отново се притисна до мръсната стена.
Младата жена усети как сърцето й се свива от жалост. Спомни си кошмарните нощи в детството си, когато, изплашена до смърт и изпаднала в умопомрачение, беше потърсила убежище в подобна уличка.
— Не бой се, няма да ти сторя нищо лошо. — Говореше спокойно и почти шепнешком, без да откъсва поглед от лицето на момчето; постепенно свали оръжието си.
Точно в този момент онзи, когото преследваше, се спусна към нея с нечовешки рев. Замахна с металната тръба, уверен, че след миг жертвата му ще бъде мъртва. Когато дочу свистенето на тръбата, младата жена рязко се извърна и се опита да избегне удара. Докато се проклинаше задето се е разсеяла и за секунда е забравила защо е тук, огромният мъжага с изкривено от злоба лице я запрати в стената.
Оръжието изхвръкна от ръката й, плъзна се по тротоара и изчезна в мрака.
Злостните очи на нападателя налудничаво проблясваха, навярно се беше натъпкал с наркотика, наречен „Зевс“. Ив впери поглед в ръцете му, видя как той отново замахва. Претърколи се встрани миг преди металната тръба да се стовари върху нея. Напрегна всичките си сили, хвърли се към непознатия и го удари с глава в корема. Онзи изръмжа, олюля се, сетне понечи да впие пръсти в шията й, но Ив беше по-бърза и стовари юмрук върху челюстта му. От силния удар ръката я заболя чак до рамото.
Чуваше писъците на хората, панически търсещи безопасно кътче в този клаустрофобен свят, където на всяка крачка ги дебнеха опасности. Обърна се и едновременно нанесе ритник в лицето на противника си. От счупения му нос рукна кръв и миризмата й се смеси с вонята, която се носеше във въздуха.
Очите на безумеца се изцъклиха, но той дори не потръпна от удара. Болката не можеше да сломи бога на наркотиците. Без да обръща внимание на кръвта, която обливаше лицето му, мъжагата се ухили и удари с тръбата по дланта си.
— Ще те смажа. Ще те смажа, мръсно ченге! — Закръжи около нея, размахвайки металната тръба като камшик. Кръвта продължаваше да струи по лицето му, което напомняше ухилена маска. — Ще разцепя черепа ти и ще изям мозъка ти!
Ив беше сигурна, че великанът действително ще изпълни заканата си, при което почувства нов прилив на сили. Беше въпрос на живот или на смърт. Дишаше на пресекулки, тялото й беше обляно от пот, прилепваща към кожата й като машинно масло. Успя да избегне следващия удар и се отпусна на колене; плъзна ръка в ботуша си и усмихнато възкликна:
— Ще изядеш ето това, мръсник такъв! — Резервното оръжие беше в ръката й. Тя не включи специалното зашеметяващо устройство. Едва ли би подействало на този великан, който се беше натъпкал с наркотик. Целта й беше да го убие — нямаше друг изход.
Когато той отново понечи да я удари, Ив натисна бутона за максимална мощност. Очите на престъпника помътняха и се изцъклиха като стъклените очи на кукла, но той продължи да пристъпва към Ив. Тя отскочи встрани, готова отново да стреля, в този миг мъжагата изпусна металната тръба. Тялото му се загърчи в невероятни спазми от свръхнатоварването на нервната му система.