— Да. Той наистина се старае да създаде определен облик.
— И така, макар да бяхте единствените двама дипломанти на професор Дивейн, вие нямахте почти нищо общо помежду си?
— Да.
— Знаете ли нещо за научноизследователската му работа?
— Нещо за самоконтрола. Мисля, че изследвания върху животни.
— Професор Дивейн и него ли бе оставила да работи самостоятелно?
— Ами, те публикуваха съвместно, затова трябва да са работили заедно. Защо питате? Кейси… замесен ли е по някакъв начин?
— Ще се изненадате ли, ако е така?
— Разбира се. Самата мисъл, че някой, когото познавам, може да извърши подобно нещо, е изненадваща. Доктор Делауер, трябва да призная, че този разговор ме кара да се чувствам неловко. Дори не знам със сигурност дали сте такъв, за какъвто се представяте.
— Ако желаете, мога да ви кажа номера на полицая, който води разследването.
— Не, не е необходимо. И без това нямам какво повече да ви кажа.
— Но разговорът за Кейси ви накара да се почувствате неловко.
Тя се засмя тихо.
— Това прозвуча като терапевтичен коментар, господин Делауер. Разговорите за когото и да е ме карат да се чувствам неловко. Не обичам да клюкарствам.
— Тогава не е свързано лично с Кейси?
— Той… Изпитвам определени чувства към него, но те не са свързани със случая.
— Не го ли харесвате?
— Предпочитам да не отговоря.
— Госпожице Гонзалес, професор Дивейн беше убита много брутално. Няма начин да се знае кое е свързано със случая и кое не.
— Тогава Кейси е заподозрян?
— Не. Поне не официално. Но ако около него има нещо, което ви притеснява, бих искал да го знам. Инак ще накарам детектив Стърджис да ви се обади.
— О, боже… Наистина не искам това да засегне Кейси. Той е… Не се страхувам от него, но не бих искала да съм наоколо, когато лошата му страна е в действие.
— Виждали ли сте лошата му страна в действие?
— Не, но той е… Виждала съм изследванията му. Не бях напълно откровена, когато казах, че той изследва животни. Разбрах, че е така, защото една нощ случайно бях в мазето. Трябваше да довърша един доклад. Минах покрай лабораторията му. Сигурно е било единайсет. Всички си бяха отишли. Чух музика — хевиметъл — и видях светлина през открехнатата врата. Надникнах. Кейси беше с гръб към мен. Вътре имаше клетки с плъхове, лабиринти и всякаква психо-физиологична апаратура. Музиката беше много силна и той не ме чу. В ръката си държеше плъх. Между пръстите. Стискаше врата му. Горкото същество се гърчеше и писукаше. Кейси явно му причиняваше болка. Сетне започна да танцува и в ритъм стискаше плъха. Опашката му беше… Ужасна сцена. Исках да се втурна вътре и да му кажа да престане, но не го сторих. Бях твърде уплашена. Нямаше никой друг освен нас двамата. Оттогава все ме плашеше. С коженото си облекло, с поведението си. Виждали ли сте пръстена, който носи?
— С черепа.
— Да. Страшно безвкусен. И пубертетски. Веднъж ме видя, че го гледам и каза, че Хоуп му го дала. Не повярвах.
— Защо?
— Тя беше въплъщение на високата класа. Той само се заяждаше с мен. Както и да е, това ме притеснява дълго време. Плъхът. Непрекъснато мислех, че трябва да кажа на някого. Но Хоуп беше негов консултант. Тя го харесваше и… Знам, че звучи като дребнава завист, но Кейси очевидно беше любимото дете. Ако му създадях неприятности, как щеше да реагира тя? Проявих малодушие, господин Делауер, но моята цел е да завърша и да уредя хубав дом за дъщеря си. Хоуп стоеше настрана от живота ми и аз се приспособих към това.
— Стоеше настрана до точката на пренебрежение?
— Да бъда ли откровена? Имаше моменти, когато се нуждаех от нея и тя не беше на разположение. Понякога това ме забавяше. Програмата ми беше много натоварена и всяко отлагане ме принуждаваше да изоставам. Веднъж дори се опитах да й го кажа. Тя се държа мило, но всъщност не искаше и да чуе за това и аз повече не повдигнах въпроса. Избрах я за консултант, защото мислех, че е идеалният професионалист. Интересувах се от ролята на половете и възпитанието на децата в различните нации. Предполагах, че Хоуп ще се развълнува от темата, но тя не прояви интерес.
— Но с Кейси е било различно.
— Съвсем различно. Хоуп винаги имаше време за него. Не ме разбирайте погрешно. Когато се съберяхме, тя беше страхотна — отзивчива и невероятно умна. И наистина ми осигури стипендия. Но винаги ми е било трудно да привлека вниманието й, а след като излезе книгата, това стана невъзможно. Преди да замина за Англия, се чувствах като сирак.