— Откъде знаете, че е имала повече време за Кейси?
— Защото често ги виждах заедно, пък и той ми казваше: „Хоуп и аз обядвахме заедно“ или „Онзи ден бях на гости в дома на Хоуп“. Все едно злорадстваше. Господи, наистина звучи като завист, нали?
— Често срещано явление при дипломантите.
— Предполагам. Тя дори го водеше със себе си на телевизионните предавания. Кейси ми разказваше как бил в студиото и се запознал с разни знаменитости. Е, това не означава, че Хоуп нямаше правото да работи с когото предпочита.
— Стискане на плъх. Злорадство. Струва ми се, че Кейси контролира положението по някакъв неприятен начин.
— Да. Виждала съм го определено да доминира. Един от онези хора, които не биха искали да имат нищо общо с дадена ситуация, освен ако не я контролират. Но е умен. Много умен.
— Откъде знаете?
— През първите три години имаше само отлични оценки. Някой каза, че бил първенец на випуска и в Бъркли.
— Но не проявяваше интерес към клиничната работа.
— Говореше с пренебрежение за клиничната работа и казваше, че психологията е нещо самонадеяно, защото нямала достатъчна научна основа, за да помага на хората. Тези схващания се нравят на светилата от факултета, затова накрая Кейси сигурно ще стане професор. Дори декан.
— Декан в черни кожени дрехи?
— Убедена съм, че това е преходен етап. Може би догодина ще е в костюм.
Седях и мислех за страдащия плъх между пръстите на Локинг.
Господин Пръстен с череп.
Подаръкът от Хоуп.
Севернокалифорнийската връзка… Големия Мики се премества в Сан Франциско, защото там може да се печели повече.
Колко свързващи нишки имаше? И докъде водеха?
Влязох на пръсти в спалнята, твърдо решен да не будя Робин.
Вмъкнах се в леглото, опитвайки се да не треса матрака. Но тя каза: „Мили?“ и протегна ръце към мен.
Прегърнах я.
31
На другата сутрин съзнанието ми представляваше оптически прицел, а мишената беше Локинг.
В девет, още по халат, започнах да въртя телефона. Никой не отговори нито от дома му, нито от кабинета му в университета. Дали беше в мазето при плъховете си?
Не знаех домашния му адрес, защото папката му я нямаше. Той ли я бе взел? Криеше ли нещо?
Обадих се във факултета по психология и с авторитетен тон казах на секретарката:
— Аз съм доктор Делауер. Трябва да намеря един дипломант по въпроси, свързани с научната му работа. Кейси Локинг. Папката му я няма и вие ми казахте телефонния му номер, но ми е необходим адресът.
— Секунда, докторе. — Чу се поредица от изщраквания и тя отговори: — Имам адреса му. Лондондери Плейс 1391.
— А в лабораторията му има ли телефон?
— Почакайте… Не, тук няма записано нищо.
— Благодаря.
Холивуд Хилс, на север от Сънсет Стрип. Скъпичко местенце за един дипломант. Облякох се.
Подкарах по Сънсет, минах през Бевърли Хилс и навлязох в Западен Холивуд, профучавайки покрай агенции за таланти, кантори на скъпоплатени адвокати и стъклени витрини, пълни с ферарита и ламборгини втора употреба. На Холоууей съзрях надпис в тъмнопурпурно и месинг, гласящ „Клуб Нан“, над неоновото осветление.
Локинг живееше близо до мястото, където Манди бе упражнявала професията си.
После се появи Сънсет Плаза с модните бутици и кафенета на тротоара, препълнени с бъдещи актриси и небръснати лешояди, които ги чакаха да забогатеят или да умрат. Ако някои от жените намереха работа в снимачните студия, шансовете им бяха да „играят“ без дрехи.
Лондондери Плейс се намираше на една пресечка след последното кафене. Къщата на Локинг беше едноетажна, бяла и непроменена от рождения си ден през 50-те години. Прозорците бяха разположени ниско и имаха капаци. Наклонената фасада беше увенчана с пълзящи растения. Бетонни стъпала водеха към предната врата, където имаше знак, че къщата се охранява.
Тръгнах по дългата алея за коли, минаваща покрай сградата. Имаше места за дузина автомобили, но само един беше паркиран там. Черно беемве. През отворената порта видях син басейн, бетонна площадка и шезлонг. Гъсти, високи фикуси хвърляха черна сянка.
Нищо луксозно, но все пак наемът сигурно беше около две хиляди на месец.