Изкачих стъпалата до вратата. Нямаше натрупана поща. Колата показваше, че Локинг може да си е вкъщи. Натиснах звънеца и зачаках. През вратата се чуваше музика или по-скоро подобие на музика. Силни, набиващи се в главата звуци. Пищящи вокали.
Траш метал. Вдъхновението на Локинг, докато бе изтезавал плъха. Потропах по-силно и отново позвъних, но никой не отвори. Слязох на алеята за коли и погледнах към улицата. Не се показваха любопитни съседи. В Лос Анджелис рядко го правят. Промъкнах се покрай велосипеда и тръгнах покрай къщата. Още прозорци с капаци.
Басейнът беше голям — овал, който заемаше деветдесет процента от задния двор. Останалото беше хълм, обрасъл с бръшлян, изчезващ в сянката на фикусите, два от които бяха високи осемнайсет метра и почти толкова широки, с дебели корени, пробили си път под площадката на басейна. Шезлонгът беше ръждясал. Имаше още два като него. Недалеч се мъдреше скара на газ и навит градинарски маркуч, явно безполезен.
Тук музиката се чуваше по-силно.
Плъзгащите се врати бяха отворени два-три сантиметра.
Приближих се и погледнах. В стаята имаше добре заредено барче, огледала, облепени с етикети от бира, окачени по стените чаши и големи пластмасови пепелници. Лампите не бяха запалени. Опитвайки се да не обръщам внимание на оглушителната музика, аз сложих ръка на стъклото и присвих очи. В ъгъла имаше алармена система и още една зелена предупредителна светлинка: не влизай въоръжен.
Сивият килим беше мръсен. Черни кожени канапета, лакирани черни маси, скулптура на гола жена, наведена покорно. Едната стена беше изцяло закрита от огромна литография в хромирана рамка, изобразяваща груба жена с гърди като дини и тесен кожен панталон. Над едното й око беше нахлупена мотористка каска. Другото намигаше. Срещу нея имаше камина от сив гранит с очукани ръбове. Нямаше дървета за огрев. Черни столове. Компактдискплейър.
Панически ритъм на барабаните, измъчен бас, китари като турбореактивни двигатели. Пронизващи мозъка вокали.
Нито следа от Локинг.
Отворих плъзгащата се врата няколко сантиметра по-широко, подадох глава и викнах:
— Има ли някой?
На килима бяха разпръснати цигари, угарки и пепелници. На една от масите имаше купчини списания.
Направих няколко крачки и извиках по-силно.
— Има ли някой?
Списанията бяха смесица от журнали по психология и неща, за които не е нужно да имате докторска степен, за да разберете. Цветни корици: розови зърна, червени устни, руси коси, кехлибарени косъмчета между краката. Миден блясък на прясно изхвърлена сперма.
Това ли беше идеята на Локинг за домашна работа?
На другата маса стоеше кутия кока-кола, празна бутилка „Бакарди“ и чаша, пълна с нещо разредено с цвят на светъл кехлибар. Разтопени ледени кубчета. Питието беше налято преди няколко часа.
Една чаша. Увеселение за един.
Може би Локинг се беше напил с ром и кока-кола и бе изпаднал в твърде дълбок унес, за да чуе шума.
Пак извиках.
Отговор не последва.
Опитах още веднъж. Стаята вонеше на никотин и храна. Големите черни подноси на бара бяха препълнени. На единия бе нарисувана емблемата на казиното в Лас Вегас, където бе работил Тед Барнаби.
На компактдиска на стола пишеше: „Сепултура“.
Испанската дума за „гроб“.
Хитро. Ето ти го облика.
Изключих музиката.
Тишина. Никой не възрази.
— Има ли някой?
Нищо.
Моментът не беше подходящ, за да продължа да оглеждам. Половината хора в Лос Анджелис имаха оръжие и връзката на Локинг с Крувич плюс обликът на опасен пънкар увеличаваха шанса Кейси да бъде един от тях. Ако бе успял да заспи въпреки шума, да го събудя можеше да бъде опасно. Най-малкото влизах без разрешение в чужд дом, което беше наказуемо.
Обърнах се да си тръгна и забелязах нещо под единия от пепелниците.
Снимка, правена с „Полароид“.
На жена.
Гола до кръста, с ръце, протегнати високо над главата, завързани за китките и за дървена табла на легло. Малките й гърди бяха щръкнали от изопването и под нежната бяла кожа се очертаваха ребрата. Стегнати мускули. Настръхнала кожа.
Лицето й беше покрито с черна кожена качулка с ципове.
Виждаха се само носът и очите.
Два ясни, кафяви диска.
Под тях — възбудени зърна, стиснати от две ръце.