— Не знам.
— Не знаете ли?
— Идеята не беше моя… Никога не съм проявявал склонност към подобни неща.
— А чия беше склонността?
— На Хоуп. На Кейси. Не съм сигурен кой от двамата го предложи.
— А вие кога се включихте? — попита Майло и взе една от снимките.
Сийкрест извърна очи. Преди няколко минути бе свалил сивото си сако и навил ръкавите на бялата риза. Видя се татуировка на котва. Сега го беше облякъл и закопчал.
Той започна да подръпва неподдържаната си брада. Първата му реакция, когато видя снимките, беше изумление. Последва примирение и твърда решителност. Не беше арестуван, макар че по време на разпита Майло му бе предложил адвокат. Сийкрест веднага отказа, сякаш се обиди от предложението. В хода на разпита Сийкрест успя да събере възмущение.
— Кога се включихте, професоре?
— По-късно.
— Колко по-късно?
— Откъде да знам, господин Стърджис? Както вече ви казах, нямах представа кога са започнали.
— А вие кога се включихте редовно?
— Преди година — година и половина.
— Локинг се е познавал със съпругата ви от три години.
— Да.
— Значи са се „забавлявали“ в продължение на две години, преди вие да се включите.
— Забавлявали! — кисело се усмихна Сийкрест. — Да, вероятно.
— И какво се случи? Двамата просто дойдоха един ден и казаха, хей, познай какво става, двамата си играем перверзни игри. Искаш ли да се присъединиш?
Сийкрест се изчерви, но гласът му остана спокоен. Усмивката не помръкна напълно.
— Нещо забавно ли казах, професоре?
— Самото ми присъствие тук е перверзно. Съпругата ми беше убита, а вие се ровичкате в такива неща.
Майло изведнъж се наведе напред и се вторачи в очите му.
Сийкрест се стресна, но мигновено се успокои и го погледна.
— Доставете ми удоволствие, професоре. Кога се включихте?
— Имате право… наистина беше игра. Точно така. Игра. Не очаквам, че ще проявите разбиране към… разнообразието, но това беше всичко.
Майло се усмихна.
— Разнообразие?
Сийкрест не му обърна внимание.
— И така, те ви поканиха да се разнообразите с тях.
— Не. Те… Видях ги случайно. Един следобед, когато трябваше да бъда на лекции. Имах някакво предчувствие, че нещо става. Отложих лекцията и се прибрах вкъщи.
— И ги заварихте?
— Да, господин Стърджис.
— Къде?
— В нашето легло. — Сийкрест се усмихна. — В брачното ложе.
— Сигурно е било голям шок за вас.
— Меко казано.
— Какво направихте?
Преди да отговори, Сийкрест направи дълга пауза.
— Нищо.
— Нищо?
— Точно така, господин Стърджис. Нищо.
— Не се ли ядосахте?
— Не ме попитахте как съм се почувствал, а какво съм направил. И отговорът е нищо. Обърнах се и излязох.
— А как се почувствахте?
Пак забавяне.
— Не мога да кажа. Не беше гняв. Гневът би бил безполезен.
— Защо?
— Хоуп не реагираше добре на гнева.
— Какво искате да кажете?
— Проявяваше нетърпимост към гнева. Ако се бях ядосал, щяхме да стигнем до… ужасен сблъсък.
— Женените хора често се карат, професоре. Струва ми се, че сте имали адски основателна причина.
— Какво разбиране от ваша страна, господин Стърджис. Само че аз и Хоуп не се карахме. Това не беше присъщо на нито един от двама ни.
— Тогава какво имате предвид под сблъсък?
— Война. На мълчание. Непрекъснато, смразяващо, безкрайно мълчание. Щях да се чувствам като изгнаник. Дори когато твърдеше, че е простила, Хоуп никога не забравяше. Познавах отлично емоционалния й репертоар. Ето защо, когато ги видях, аз запазих достойнство и излязох.
— И какво стана после?
— После… — Сийкрест отново подръпна брадата си, — някой затвори вратата и предполагам, че те… свършиха. Убеден съм, че намирате поведението ми за презрително. На страхливец. Малодушие. Несъмнено смятате, че трябваше да реагирам по друг начин. Сигурно довечера ще се върнете вкъщи при послушната си съпруга и деца. Очарователен традиционен стил на живот.
Майло се облегна назад и притисна устни с дебелия си пръст. Сийкрест изведнъж ми се стори уморен. Закри очи, подръпна клепачи и остави ръцете му да се отпуснат на коленете.