— И какъв беше планът ти? Да спипаш Крувич?
— Него и задника, който използва бъбрека ми. Смятах да науча всичко. Сам да направя операция и да си взема онова, което е мое.
— Две минути — каза полицаят.
— Да ти го начукам — измърмори по негов адрес Мъскадайн, после ми се усмихна. — Е, как се справям?
— Чудесно. Оценявам откровеността ти.
— Да ви кажа право, голям камък ми падна от сърцето. Разтоварих се. Чувствам се много по-добре.
Роналд Остър чакаше до главната порта на затвора.
— Е? — попита той. — Какво?
— Инструктирах го да ви съдейства.
— Направи го.
— И какво мислите?
— Потресаваща история.
— Да. Има ли душевни терзания?
— И още как — отговорих аз и поклатих глава. — Не му липсват терзания.
— Добре. Страхотно. Трябва да тръгвам. После ще говорим още.
Адвокатът забърза към затвора.
Вместо да се прибера вкъщи, аз отидох с колата в един ресторант на Шеста улица, където си поръчах обяд — вкусен и обилен. Салата „Цезар“, леко препечена пържола, пържени картофи, спанак със сметана и чаша от най-хубавото бургундско вино, което имаха. Докато чаках храната, отворих куфарчето си и извадих жълтия тефтер.
Отпих от виното и започнах.
Психологична преценка
на Рийд Мъскадайн
Затворник №464555532
от Александър Делауер, Доктор по психология
Дълго писах.