— В общи линии, да.
— Как се казва този нов детектив?
Отговорих й и тя си записа името на Майло.
— А това, че не е дошъл лично, има ли някакво по-специално значение?
— Причините са две. Първо липса на време, тъй като той работи сам по случая, и второ — разговорите с хората от факултета не са минали особено гладко.
— В какъв смисъл?
— Отнасят се към него, сякаш е неандерталец.
— А той такъв ли е?
— Ни най-малко.
— Е — каза тя, — май има нещо вярно в това, че хората от нашата социална група не са особено толерантни. Не че сме кой знае каква група. Приличаме си само по това, че сме достатъчно търпеливи, за да се справим с двайсет години преподаване. Което важеше и за нас двете с Хоуп, тъй че едва ли ще съм ви от особена полза.
— Тя явно ви е познавала доста добре, щом ви е включила в Комитета по междуличностни отношения.
Тя остави писалката си на бюрото.
— Комитетът. Сетих, че ще стане въпрос за него. Преди да ме покани да участвам бяхме говорили няколко пъти, но това беше всичко. За приятелство и дума не можеше да става. Какво по-точно знае полицията за Комитета?
— Знаят как е бил създаден, както и причината, поради която са го разпуснали. Има също така и протоколи от двата случая, разгледани от Комитета. Забелязах, че вие не сте участвала във второто заседание.
— Отказах се — каза тя. — Сега ми е повече от ясно, че всичко беше грешка. Ала тогава ми отне известно време, докато го осъзная.
— Грешка? В какъв смисъл?
— Мислех, че мотивите на Хоуп бяха почтени, но те някак си я отведоха… встрани от първоначалната идея. Аз лично смятах, че ще опитаме да оздравим отношенията между засегнатите, а не да задълбочаваме конфликта.
— Вие споделихте ли притесненията си с нея?
Устите й се изопнаха и тя впери поглед в тавана.
— Не. Хоуп беше… противоречив човек.
— Нямаше да ви изслуша?
— Не знам, наистина… Не искам да говоря лошо за мъртвите. Да речем, че тя просто имаше силна воля за успех.
— До вманиачаване?
— Що се отнася до кариерата й. Аз лично не виждам нищо лошо в това.
Тя взе писалката си от плота на бюрото и потупа леко едното си коляно.
— Понякога страстта ни пречи да приемем противоположните мнения. Затова — тук навлизаме във вашата територия — се чудех дали тя самата не е имала преживяване, свързано с насилие или унижение.
Тихата вода…
— Заради страстта, с която е защитавала правата на жените? — попитах аз.
Тя се надигна в стола си, захапа леко долната си устна и кимна.
— Неприятно ми е, че допускам подобна възможност, защото не бих искала да омаловажа идеята на Хоуп за Комитета. В никакъв случай не мисля, че става въпрос за някакво отмъщение или нещо подобно. Моята специалност е физикохимия, която както сам знаете, е доста далеч от психологията.
Тя се отпусна отново.
— Искам да знаете, че имам доста високо мнение за Хоуп. Тя беше невероятно интелигентна и отдадена без остатък на идеалите си, а подобна комбинация се среща доста рядко напоследък… Може би все пак ще трябва да ви обясня как точно се включих в Комитета.
— Моля ви — казах аз.
Тя пое дълбоко въздух и взе в скута си парцалената кукла, която висеше на близката лавица с книги.
— По време на втората си година в колежа се включих в доброволните дежурства в един приют за жени, станали жертва на семейно насилие. Сградата на приюта се намираше в южните квартали на Чикаго. Освен всичко останало, така можех да набера лесно допълнителни точки за кандидатстване в Медицинския институт, а и родителите ми винаги са ме учили, че да се помага на хората е достойно за уважение дело. По онова време си мислех, че вече знам всичко за живота, но приютът ми отвори очите. Накратко, там се нагледах на неща, които ме ужасиха до дъното на душата ми. Това беше една от причините да се откажа завинаги от медицината.
Пръстите й погалиха косата на куклата.
— Жените, с които работех там, жени минали през ада на побоищата и унижението във всичките му измерения, всяка от тях ме гледаше по един и същ начин. Не мога да ви обясня как точно. Беше някаква неописуема смесица от болка и гняв. Понякога погледът на Хоуп придобиваше същото излъчване и това беше наистина стряскащо, защото въобще не се връзваше с обичайния й облик.