— Който беше?
— Сдържан и овладян. Много сдържан и много овладян.
— Пълен контрол над емоциите.
— В огромна степен. Тя беше роден водач, имаше поразяващо лично излъчване. Но когато заговорехме за малтретиране, в очите й се появяваше онзи поглед. Невинаги, но достатъчно често, за да ми напомня за жените в приюта.
Тя ми се усмихна плахо.
— Най-вероятно просто съм си въобразявала.
— И тя ви помоли да се включите в Комитета заради опита ви от приюта?
Тя кимна.
— Запознахме се в клуба на факултета, по време на едно от онези отвратителни партита, където всеки налита да се запознава. Гари се беше заприказвал за спорт с някои от другите мъже и Хоуп се приближи до мен. Тя също беше сама.
— Съпругът й не беше ли с нея?
— Не. Тя каза, че той никога не ходел на партита. Не ме познаваше, току-що бях пристигнала. Аз също не знаех коя е, но вече я бях забелязала. Заради дрехите й. Скъп бутиков костюм, стилни бижута, страхотен грим. Точно като някои от момичетата, които познавах от Лейк Форест. Дама от хайлайфа. Както знаете, малко такива се навъртат из университета. Заприказвахме се и аз й разказах за приюта.
Тя хвана двете ръчички на куклата и „плесна“ няколко пъти с тях.
— Странното е, че през всичките тези години не бях говорила за това с никой друг, дори със съпруга си. — Усмивка. — А както сам виждате, нямам проблеми с общуването. И ето ме там, на онова досадно парти, споделям с една абсолютно непозната неща, за които дори аз самата съм забравила, страховити неща. Всъщност дори ми се наложи да се скрия в едно ъгълче, за да си избърша очите. Сега ми се струва, че Хоуп „извлече“ тези спомени от мен.
— Как?
— Като ме изслуша по правилния начин. Вие психолозите си имате такъв термин, ако не се лъжа — „активно слушане“. — Нова усмивка. — Точно така ме слушате и вие сега. И аз се научих да го правя там, в приюта. Предполагам, че всеки би могъл да схване основните положения, но някои хора са просто виртуози.
— Като Хоуп.
Тя се засмя.
— Ето, пак го правите. Насочвате ме към миналото. Получава се дори когато разбираш, че събеседникът ти го прави съзнателно, нали?
Аз се усмихнах, погалих брадичката си и казах с най-чаровния си тембър:
— Предполагам, щом продължавате да ме търпите.
Тя се засмя отново, стана и затвори вратата. Фигурата й беше добре оформена. Освен това се оказа по-висока, отколкото бях предположил — около сто седемдесет и шест или и осем, солидна част от които се падаха на бедрата й.
— Да — каза тя, след като седна отново на стола си и кръстоса крака. — Хоуп беше страхотен слушател. Умееше чудесно да се… „вписва“ в разказа ти. Освен това скъсяваше непрекъснато дистанцията, не само в емоционален, но и във физически аспект — сантиметър по сантиметър. При това без да се натрапва. Караше те да се чувстваш като най-важния човек на света.
— Чар и страст.
— Да. Като добър евангелистки проповедник.
Краката й се разделиха отново.
— Сигурно ви звучи странно. Отначало казах, че не я познавам, а сега не мога да спра. И все пак всичко, което ви казвам са по-скоро впечатления. Двете с нея така и не успяхме да се сближим достатъчно, макар отначало да ми се струваше, че тя търси приятел.
— Защо?
— На следващия ден след партито тя ми се обади и ми каза колко се радва, че сме се запознали. Попита ме дали не искам да пийнем някой път кафе в клуба. Не знаех какво да й отговоря. Харесвах я, но не исках да си говорим отново за приюта. Въпреки това приех. Бях решила твърдо да си държа езика зад зъбите. — Ръчичките на куклата отново заръкопляскаха. — Направо не е за вярване, но тогава пак се разприказвах. Не за какво да е, а за най-гадните случаи, които ми бяха минали през главата — извращения, в които нямаше и капка здрав разум. Именно тогава съзрях за пръв път онзи гняв в очите й.
Тя погледна куклата и я окачи обратно на лавицата.
— Едва ли ще имате някаква полза от всичко това.
— Кой знае. Опитвам се да си изградя възможно най-пълен неин портрет — казах аз.
— Което ще рече, че нейното убийство е имало нещо общо с личността й?
— Не знам. Когато за пръв път чух за убийството й, предположих, че нейните възгледи са вбесили някой психопат.
— Непознат?
Беше вперила поглед в мен.
— Нали не искате да кажете, че всичко това би могло да има нещо общо с Комитета?