— Все още не разполагаме с достатъчно информация, но не мислите ли, че не е изключено да е така?
— Бих казала, че е малко вероятно. Та те бяха просто хлапета.
— По някое време нещата доста са загрубели. Особено с онова момче — Сторм.
— Да, той специално беше доста избухлив. Освен това имаше мръсничка уста. Но протоколите могат да ви подведат, да изкарат нещата по-лоши, отколкото бяха всъщност.
— В какъв смисъл?
Тя се замисли.
— Той беше… на мен ми се стори, че е от палетата, които лаят, но не хапят. Просто от хлапетата, които бързо кипват, но още по-бързо им минава. Не виждам как едно дете би могло да извърши убийство. Но от друга страна, аз нямам деца, така че откъде бих могла да зная?
— Когато Хоуп ви убеждаваше да се включите, как точно ви описа вашите евентуални задължения?
— Първо ме увери, че няма да ми отнеме много време. Каза, че засега всичко е временно, но идеята й е да извоюва постоянен статут на Комитета. Каза още, че има безрезервната подкрепа на университетската администрация. Което, разбира се, не беше вярно. Всъщност дори извъртя всичко така, че уж администрацията я е помолила да основе подобен комитет. Обясни ми, че ще се съсредоточим върху случаи, които не попадат под ударите на закона, с цел да направим всичко възможно за предотвратяването на евентуални престъпления.
— Превантивни мерки значи?
— Превантивни мерки, които да предотвратят бъдещи изстъпления, подобни на тези, на които се бях натъкнала в приюта. — Тя поклати глава. — Хоуп знаеше къде да натисне, когато се наложи.
— Значи ви е подвела.
— О, да — съгласи се тъжно тя. — Вероятно си е мислела, че истината ще ме стресне. И може би е била права. Аз определено не обичам да съдя хората.
— От протоколите излиза, че другият член на Комитета, Кейси Локинг, не е имал нищо против да съди хората.
— Да, той беше доста… ентусиазиран. Всъщност, дори малко преиграваше. Не го виня. Какво друго може да се очаква от един студент, когато става въпрос за неговия научен ръководител?
— Хоуп спомена ли защо е избрала точно него?
— Не. Каза ми само, че единият член трябвало да бъде мъж. За да се избегне заблудата, че става въпрос за война между половете.
— А как реагира тя, когато се оттеглихте?
— Въобще не реагира.
— Не реагира ли?
— Не. Обадих се в кабинета й и оставих съобщение на телефонния секретар, в което обясних, че не се чувствам на мястото си в Комитета. Благодарих й, че се е спряла точно на мен. Тя дори не отговори на обаждането ми. След това не сме говорили с нея. Предполагам, че е била ядосана… И ето че сега ние я съдим. Не мисля, че е редно. Защото каквото и да е направила, мисля, че намеренията й са били почтени и случилото се с нея е истинско зверство.
Тя стана и ме заведе до вратата.
— Съжалявам, повече не мога да говоря.
Китката й се завъртя заедно с топката на бравата и вратата се отвори. Сивите й очи се бяха присвили от напрежението.
— Благодаря ви за времето, което ми отделихте — казах аз, — и съжалявам, че извадих на повърхността толкова неприятни за вас неща.
— Може би така се получи по-добре… Искам да се освободя от натрупаните лоши мисли. Толкова е ужасно. Направо ми се гади. Всеки живот си има цена. Но Хоуп беше забележителна жена. Имаше железен характер. И ако се окаже, че съм била права за личния й опит с малтретирането, значи е била достатъчно силна да го надмогне. И още повече — опитала се е да помогне на другите.
Тя захапа отново устната си.
— Тя беше силна. Последният човек, когото бих си представила в ролята на жертва.
10
Беше два следобед, когато излязох навън.
Замислих се за начина, по който Хоуп бе предизвикала сълзите на Джулия Стайнбъргър, извиквайки у нея стари спомени.
Добър слушател — Синди Веспучи бе казала същото.
Но все пак Хоуп не беше успяла да се справи със Сторм и другите две момчета по същия блестящ начин.
Безотказен подход, но само към жените.
Най-вероятно я бе екзекутирал мъж. Установих, че вече определено си мисля за убийството точно по този начин — като за екзекуция.
А кой беше този мъж?
Напатилият се съпруг, тласнат отвъд границите на търпението си? Някой превъртял непознат?
Или пък човек, намиращ се някъде по средата на тази скала, чийто два края бяха белязани от крайната обич и крайната омраза?