— А ще споделиш ли с мен тези свои изводи?
— Както вече казах, тя беше невероятно интелигентна, целеустремена и посветена безрезервно на работата си. Точно затова избра мен. Аз също умея да се съсредоточавам върху целите си. Захапя ли веднъж, никога не пускам.
Той се усмихна, демонстрирайки набор от учудващо здрави зъби.
— Хоуп оценяваше искреността ми и споделяше моето убеждение, че хората не бива да се оставят изцяло на импулсите си.
— А другата студентка? Мери Ан Гонзалес?
— Какво за нея.
— И тя ли умееше да се съсредоточава върху целите си?
— Не знам, ние не се срещахме много често. Беше ми приятно да си поговорим, но вече закъснявам. Ако някога хванете оня боклук, осъдете го, уредете го с една отровна инжекция и му пожелайте приятно прекарване в ада.
Той ми махна по войнишки за сбогом, хукна нагоре по стълбите и спря пред една стъклена врата на следващия етаж. Докато я отваряше, слънцето се отрази в нея и ми се стори, че зърнах как устните му се размърдаха, придавайки му странно изражение.
Може, разбира се, и да ми се е сторило така.
11
И той като Крувич беше говорил за Хоуп със страст.
Което не можеше да се каже за съпруга й, ако не се брояха сълзите в очите му.
Любов, секс, нож в гърба.
Сийкрест никога не се бе замесвал в каквато и да е форма на насилие. Което обаче не е изключение при мъжете, убили съпругите си. Да не говорим, че повечето от тях са долу-горе на възрастта, на която беше и Сийкрест.
Нямаше нищо необичайно на любовника да му се размине. Ревнивите съпрузи обикновено си разчистват сметките със съпругите си и оставят любовниците на мира, стига те да не им се изпречат на пътя.
Но ако Локинг и Хоуп са били любовници, Сийкрест едва ли щеше все още да поддържа познанството си със своя съперник. Припомних си начина, по който си бяха разменили няколкото реплики през онази вечер. Без враждебност, но и без особена симпатия.
После едно противоречие проблесна в съзнанието ми. Предишната нощ Локинг се беше обръщал към Сийкрест с „професоре“, а днес изведнъж го спомена просто като „Фил“. Дали имаше нещо в това?
Взех си още едно гадно кафе от автомата и го изпих на път към северния корпус, за да открия Рийд Мъскадайн. „Макманус Хол“ се оказа ненатрапчива розова сграда с аудитории на приземния етаж. Актьорският семинар се провеждаше в „Уайли Тиътър“ в задната част на сградата. Двойните врати от явор бяха отключени и аз се вмъкнах вътре. В залата беше тъмно. Осветена в синкаво беше само сцената, към която гледаха около петдесетина реда.
След като очите ми привикнаха с мрака, забелязах, че из помещението са пръснати около дванайсетина души. Никой не ми обърна внимание, докато се промъквах напред. На сцената имаше двама души, седнали на твърди дървени столове, положили длани върху коленете си и вперили поглед един в друг. Настаних се на едно място на третия ред, близо до междинния остров, и се загледах. Двойката на сцената не помръдна. Останалите присъстващи — също. В залата цареше пълна тишина. Последваха още две минути в същото състояние.
Пет минути, шест… Групова хипноза?
А може би се опитваха да усвоят нова професия — манекени за бутикови витрини. За всеки случай. В Лос Анджелис не е никак лесно да си намериш работа като актьор. Минаха още пет минути преди един мъж на първия ред да щракне с пръсти. Беше дундест и плешив, с малки очилца, кацнали на бухтичката, която му служеше за нос, облечен с черно поло и широки зелени панталони.
Двойката стана и слезе от сцената, а нейното място заеха следващите двама студенти. Бяха момичета. Седнаха бавно. Настаниха се. Заеха същата поза. После нищо. Очите ми вече окончателно бяха привикнали с мрака и аз огледах публиката, опитвайки се да разпозная Рийд Мъскадайн. Никакви шансове. Погледнах часовника си. Имаше повече от час до края. Още цял час с тоя неподвижен спектакъл. Със сигурност щях да заспя. Примъкнах се тихичко до първия ред и седнах до плешивия чичко. Той ми хвърли един поглед през рамо и после сякаш забрави за присъствието ми. От тоя близък план забелязах тънката ресница на мустачките върху горната му устна. Джазмените обикновено си падат по подобни бръснарски екстравагантности.
Измъкнах полицейската си карта и я завъртях така, че пластмасовата й опаковка да улови светлината от сцената.
Той се обърна отново.