— Търся Рийд Мъскадайн — прошепнах аз.
Погледът му се върна отново на двете девойки на сцената, които продължаваха упорито да имитират парализа.
Прибрах си картата и кръстосах крака.
Плешивецът се обърна отново към мен и ми хвърли изпепеляващ поглед.
Аз му се усмихнах.
Той махна с палец към задната част на залата и аз се надигнах. Но вместо да ме последва, остана на мястото си, с ръце на хълбоците, вперил поглед в мен.
Още няколко чифта очи насочиха вниманието си към мен. Мъжът с полото щракна тихо с пръсти и всички отново се втренчиха в сцената.
Той махна отново с палец към изхода.
Станах и тръгнах натам. За моя изненада този път той ме последва и ме настигна отвън.
— Аз съм професор Диркоф. Какво има, по дяволите?
Наболата му брадица беше рижа, тук-таме с по няколко белеещи косъмчета. Положението беше същото и при оскъдната растителност, която вирееше по темето му.
Професорът се намръщи и „шнурчето“ върху горната му устна настръхна като козината на разгневен помияр.
— Търся…
— Това вече го чух, господине. Защо?
Още преди да успея да отворя уста, той изстреля едно нетърпеливо, драматично проточено „Е?“.
— Става въпрос за убийството на професор Див…
— Това ли било? Че какво общо има Рийд?
Пухкава ръчичка се изстреля нагоре, свита в юмруче, и брадичката му кацна върху кокалчетата на пръстите. Истински Сократ.
— Говорим със студентите, които са познавали професор Дивейн, и той е един от тях.
— Сигурно има стотици такива студенти — каза той. — Губите си времето. Което не ви позволява да се вмъквате тук неканен.
— Съжалявам, че прекъснах заниманието ви. Ще дойда след края.
— И отново ще си загубите времето. Рийд не е тук.
— Добре, благодаря ви. — Обърнах се и тръгнах към изхода на сградата.
Направих три крачки и чух гласа му:
— Искам да кажа, че въобще не е тук.
— На семинара или в университета?
— И в двата случая отговорът ми е „да“. Аз съм потресен от решението му. Дори повече от потресен. До нашата театрална програма не се допускат случайни хора и от допуснатите се очаква да я завършат до края. Независимо от личните си проблеми.
— А какви бяха неговите проблеми?
Той ми обърна гръб и тръгна обратно към залата. Стигна до двойните врати и едва там ми хвърли един поглед, подплатен с надменна усмивка.
— Намери си работа.
— Каква по-точно?
Дълбоко поемане на въздух.
— В една от онези безкрайни сапунени опери. Грешка, която ще му струва скъпо.
— И защо?
— Това момче има талант, но се нуждае от шлифоване. Нищо, скоро ще кара новото си порше насам-натам и ще се чуди защо му е толкова празно отвътре. Като всички останали в този град.
12
Вкъщи ме завари бележка, лепната на хладилника. „Какво ще кажеш да хапнем довечера у дома? Отивам с Красавеца за провизии, ще се върна в шест.“
В пет и половина се обади Майло, аз измъкнах бележките си и се приготвих да рапортувам. Но той ме прекъсна:
— Получих отговор по телекса. От отдел „Убийства“ в Лас Вегас са открили убийство, извършено по същия начин — двайсет и три годишна компаньонка, открита в неосветената част на улицата, близо до нейния апартамент. Била е прободена в сърцето, слабините и гърба, в този ред. Отново под дърво. Месец преди смъртта на Хоуп. Тамошните ченгета решили, че е работа на някой откачен сладострастник. Там „работещите момичета“ си го отнасяли доста често. Тя работила известно време като танцьорка в някакво „шоу по монокини“ в казино „Палм Принсес“ миналата година. Напоследък си изкарвала хляба с поръчки по телефона. Без сводник. Вземала по двеста-триста долара на час.
— И защо са я намерили на улицата?
— Тяхната теория е, че вероятно е попаднала на кофти клиент, който я е убил или на път за партито, или на връщане, преди да стигнат до апартамента й. Може двамата да са повървели известно време пеш и тогава той я е изненадал с нож. Може и клиентът да е останал недоволен, или пък да не са се разбрали за цената и оня да е побеснял.
— Някаква физическа прилика с Хоуп?
— Никаква, съдейки по снимката, която ми изпратиха, освен че и двете са изглеждали добре. Всъщност, това момиче — името й е Манди Райт — е изглеждало направо страхотно. Чернокоса. Освен това двайсет и три годишна, т.е. доста по-млада от Хоуп. Като се има предвид, обаче, идентичността между пробожданията в двата случая, май ще излезе, че все пак си имаме работа с пътуващ сериен убиец. Няма да е зле да потърсим други такива убийства из страната. Истината е, че въпреки войнстващата й житейска философия, не е изключено добрата професорка да е станала случайна жертва на някой психопат. Смятам да летя тази вечер за Вегас. Ще си поиграем с колегите там на „покажи ми твоя и аз ще ти покажа моя“. — Той се прокашля. — Та какво казваше ти?