Публикувала първите си две студии като дипломантка и се преместила в Ел Ей за клиничната си практика — стаж и следдипломна квалификация — на пъпа на града, в психиатричния отдел на „Каунти Дженеръл Хоспитал“.
Средно по пет публикации годишно все в сериозни издания — идеалното гориво за изстрелване на всяка кариера в звездна орбита.
Бяха изредени чуждите издания на „Вълци“-те, цял куп радио, телевизионни и отпечатани в различни издания интервюта, участия в следобедни и вечерни предавания. Предавания със заглавия като „Отвърни на удара!“, „Да обуздаем хищника“ и „Новите роби“. Накрая, шест месеца преди смъртта си, тя бе оглавила някакъв комитет „Междуличностни отношения“, който успя да озадачи дори мен. Нещо във връзка със сексуалния тормоз? Експлоатация на студентите от страна на факултета? Под безобидната повърхност на това многозначително словосъчетание определено дремеше известна доза враждебност. Отметнах въпросния ред, за да не забравя за него и се заех да огледам по-внимателно „Вълци и овце“.
Обложката на книгата беше тъмночервена, с релефни златни букви бяха изписани заглавието и името на авторката, между които се мъдреше малка графика — силуетите на гореупоменатите животни.
Зиналата паст на вълка беше изпълнена с остри зъби, а една от лапите му, завършваща със закривени нокти, бе протегната към недохранената овчица. На гърба на корицата беше отпечатана снимка на авторката. Хоуп Дивейн имаше овално лице с миловидни черти, беше облечена в бежово кашмирено костюмче и седеше с неестествено изпънат гръб в кафяво велурено кресло на фона на претъпкани с книги лавици. В ръка държеше писалка „Монблан“, върху бюрото й се виждаше солидна мастилница. Дълги пръсти, нокти с розов лак. Светлоруса коса се спускаше по елегантните й скули, подчертани умело с руж. Светлокафяви очи — ясни, широко отворени и прями, излъчващи мекота, но не и безволевост. Върху седефените й устни бе кацнала самоуверена усмивка, която би могла да бъде изтълкувана и като леко иронична.
Прочетох книгата, отидох с колата до Бевърли Глен и оттам до университета, където си поиграх с компютрите в библиотеката. Резултатите от моя набег се оказаха интригуващи. Прибрах се отново у дома и се заех да прегледам заетите видеокасети с телевизионните предавания.
Три различни предавания, три набора от еднакво шумни, еднакво празноглави зрители в студиото, квартет от префърцунени, псевдочувствителни и безлични водещи. Много шум за нищо… Ала тъкмо четвъртото шоу прикова вниманието ми:
„На живо с Мори Мейхю“ — Кой всъщност е слабият пол?
Хоуп Дивейн спори с председател на организация за защита на правата на мъжете — странна птица с изражение на сладострастен женомразец.
Тук нещата стоят малко по-иначе. Нивото на враждебност е поне с няколко пункта по-високо. Върнах касетата в началото и я прегледах отново.
Женомразецът се казва Карл Нийси. Около трийсетте, строен, суетен, облечен изцяло в черно, със стилна прическа, но иначе пълен неандерталец във възгледите си. На всичкото отгоре и доста арогантен. Сипеше обидите си безпощадно. Неговата опонентка нито веднъж не му се върза, нито веднъж не го прекъсна, дори не повиши тон, макар някои от подмятанията на Нийси да предизвикаха бурни аплодисменти сред част от аудиторията.
НИЙСИ: Обяснете ни защо феминистките продължават да ни кудкудякат за проблемите си. Защо жените ставали толкова често жертва на безскрупулни престъпления. Защото точно това търсят — безскрупулност. Лоши момчета. Опасност. Възбуда. И са способни на всичко, за да ги получат. Казват, че търсели свестни мъже, но я опитай да свалиш една жена като се държиш мило с нея. „Свестен“ означава „смотан“. А смотаняците кучетата ги яли!
(Смях и аплодисменти в аудиторията)
ХОУП ДИВЕЙН: Всъщност имате известно право.
НИЙСИ: О, имам, миличка, имам и още как.
ДИВЕЙН: Понякога ние наистина се увличаме по опасни личности. Проблемът в случая, според мен, е в уроците, които получаваме като деца.
НИЙСИ: Докато си играем на „чичо доктор“ ли?
Още двайсет минути, запълнени с дебелашки подмятания от негова страна и логични доводи от нейна. Всеки път Нийси кара тълпата да прихва, а Дивейн изчаква търпеливо всичко да утихне, след което отговаря кратко и точно, без да го атакува пряко. Към края на шоуто хората вече бяха започнали да се вслушват в думите й, а Нийси изглеждаше бесен.