Гласът й беше мелодичен, а очите й проблясваха щом се усмихнеше. Говореше с всяко мускулче от лицето си — познатия изразителен маниер на актрисите и другите знаменитости, които живеят, за да бъдат забелязвани.
— Тя ми каза.
— Робин още се занимава с инструменти, нали?
— Много активно.
Джейк донесе моето кафе и подноса с кифличките и се изниза безмълвно.
Тя си взе една кифличка с боровинково сладко и я опита.
— Значи ти си психолог?
Кимнах.
— Центърът има нужда от знанията на хора с твоята специалност. Времената стават все по-сурови и по-сурови, особено що се отнася до парите, и доброволците са добре дошли. Много мило от твоя страна, че се интересуваш.
— Всъщност — казах аз, — не за това исках да поговорим.
Тя се облегна назад. Очите й вече бяха загубили способността си да хвърлят ледени погледи, но разочарованието си беше там — бях предал доверието й.
— Полицията — каза тя.
— Съжалявам — отвърнах й аз. — Нямах намерение да те подвеждам. Но случая с убийството на Хоуп Дивейн си остава неразкрит и затова ме помолиха да науча колкото мога повече за нея. Знаем, че и тя е работила за Центъра на доброволни начала.
Холи не каза нищо. Джейк сякаш долови напрежението чак от другия край на помещението и се втренчи в нас.
— Познавахте ли се? — попитах аз.
Тя изучаваше златистокафявата повърхност на кифличката. После я завъртя и продължи да се взира в нея. След известно време погледна към Джейк, усмихна му се и той се зае отново с работата си.
— Какво знаеш за Центъра? — попита тя.
— Не много.
— Той беше създаден, за да осигури на бедните жени достъп до някои основни здравни процедури — предродилна консултация, хранителни режими, прегледи на гърдите, семейно планиране и прочее. Отначало всичко тръгна като инициатива на Медицинския факултет към Университета, но не след дълго медиците се оттеглиха и ние трябваше да разчитаме изцяло на доброволци. Аз направих няколко концерта за тях, за да им помогна да наберат малко средства.
— А основните фондове?
— Преди всичко от дарения. Все още ме смятат за човек с връзки. Понякога наистина успявам да постигна нещо. Миналата седмица например научих, че някакъв бизнесмен си преобзавежда офиса и успях да взема част от старите му мебели за Центъра.
Холи погледна отново към подноса с кифличките.
— Страхотни са, нали? — викна Джейк от тезгяха.
Тя му се усмихна и се обърна отново към мен.
— Срещала съм се с Хоуп няколко пъти, но тя всъщност не се ангажира сериозно с начинанието. Макар да се надявахме, че ще стане иначе. За пръв път я видях на миналогодишната акция за събиране на средства. Бяхме организирали вариететно шоу в „Аеро Тиътър“ и след това коктейл в „Льо Сурп“. Хоуп си купи билет за петстотин долара, който й даваше право на самостоятелна маса, но каза, че нямала кого да доведе и затова я настанихме на подиума. Заради авторитета й. Имаше вид на човек, който би могъл да ни помогне. Освен това впечатли доста хора с интелигентността си, с излъчването си. Беше пълна с енергия. Малко след това някой я предложи за участие в управителния съвет и всички гласувахме „за“. Но тя така и не свърши кой знае какво.
Холи разреса косата си с пръсти и забарабани тихо по масата.
— Всъщност през цялото време се опитвам да кажа, че това, което се е случило с нея, е ужасно, но то едва ли има нещо общо с Центъра. А и се притеснявам това полицейско човъркане да не навреди на репутацията на Центъра.
— Няма подобна опасност — уверих я аз. — Целта ми е по-скоро да науча повече за нея, а не за Здравния център. А тя защо не се включи по-активно?
Холи помълча доста преди да ми отговори.
— Тя не беше… как да ти го обясня по-точно… Тя дойде на акцията със свои собствени идеи. Говореше за това как трябвало да привлечем и други психолози на доброволни начала, дипломирани студенти от Университета, и да развием програма за лечение на психични проблеми. Квалификацията й беше невероятна, а и нейният поръчител твърдеше, че тя е истински динамит. Хоуп се появи на следващото събрание на управителния съвет, после идваше от време на време през следващите няколко седмици, дори консултира няколко пациента. После изведнъж спря да идва. Тъкмо беше излязла книгата й и предполагам, че е била доста заета. Нито една от програмите, които бе предложила, не заработи.