Крувич й се е обаждал от загриженост за пациентките или по някаква друга причина?
Тийнейджърка с ниска интелигентност. Под възрастовата граница, в която се иска съгласието й при аборт. Не беше изключено Крувич да опитва да си замете следите.
Крувич и Хоуп…
Холи Бондюрант предполагаше, че между тях е имало нещо, а бурната реакция на Мардж Шовалски само говореше в полза на подобно предположение.
Крувич ни бе излъгал. Двамата с Хоуп определено не се бяха запознали на онази акция за набиране на средства. Освен това връзката им изглежда далеч не се е изчерпвала с деловите взаимоотношения.
И какво от това? Особено след новината за убийството на онова момиче, Манди Райт, във Вегас.
Може би наистина ставаше въпрос за психопат, който дори в тази минута набелязва следващата си жертва, планирайки педантично убийството й. Поредната кървава соната под някое красиво, кичесто дърво.
На излизане от квартала мярнах приятно на вид кафене и спрях колата пред него. Купих си сутрешен вестник и го прочетох, дъвчейки сандвич и отпивайки от чашата с кафе. После извадих списъка с колежаните, минали през ръцете на Комитета. Може би беше крайно време да приключим с тях. Оставаха още двама, всъщност трима, тъй като няколкото разменени реплики преди паническото бягство на Теса Баулби едва ли можеха да минат за разговор.
Рийд Мъскадайн беше напуснал колежа, тъй че програмата му вече не можеше да ми свърши никаква работа. Обадих му се. Неговият глас, записан на лентата на секретаря, ми каза: „Здравейте, аз съм Рийд. Или не съм си в къщи, или работя и не искам да прекъсвам творческия си импулс. Но все пак бих искал да говоря с вас, особено ако вие сте моята златна възможност. Затова, моля ви, моля ви, моля ви, оставете името и телефонния си номер. Гладуващите актьори също се нуждаят от любов“.
Свежо, интересно, добре премислено. Освен това казано от глас, който съзнава отлично колко добре звучи.
И да беше болен от СПИН, това все още не бе прекършило духа му. Или пък записът беше правен по-отдавна.
Гладуващ актьор… Дори след ролята в телевизионния сериал?
Дали пък вече не бе успял да я изгуби?
Адресът му беше на „Четвърта“. С малко късмет щях да успея да го хвана преди да му е секнал „импулсът“ и да разбера как е със здравето, както и какво мисли за професор Дивейн и за нейния Комитет за междуличностни отношения.
А с още малко късмет, вероятно щях да успея дори да науча от какво е толкова уплашена Теса Баулби.
15
Адресът му съответстваше на къщичка с бяла гипсова мазилка с претенции за замък: две кули, едната твърде голяма за предната врата, а другата — подобна на зърно на гърда, кацнала в десния ъгъл. Възрастна жена с широка сламена шапка се беше навела над тротоара и скубеше плевели. Угасих двигателя на колата и тя се изправи и сложи ръце на кръста си. Беше облечена в кафяв ленен градинарски панталон с гумени кръпки на коленете. Кожата й приличаше на велур. Имаше проницателни очи.
— Здравейте. Търся Рийд Мъскадайн.
— Той живее там отзад. — Тя изведнъж се вцепени, сякаш съжали, че е казала толкова много. — Кой сте вие?
Слязох от колата и й показах полицейската си карта за самоличност.
— Доктор?
— Психолог съм. Работя с полицията.
Погледнах към алеята за коли. Върху гаража имаше апартамент, до който се стигаше по стръмни, тесни стъпала.
— Няма го — рече жената. — Аз съм госпожа Грийн. Собственичка на къщата. Какво се е случило?
— Разпитваме го във връзка с престъпление. Не като заподозрян, а като човек, който е познавал жертвата.
— Коя е жертвата?
— Професорка от университета.
— И той я е познавал?
Кимнах.
— Живея тук от четирийсет и четири години. Никога не съм познавала жертва на престъпление. Сега не можеш да си покажеш носа навън, без да бъдеш нащрек. Племенникът на една моя приятелка е полицай в Глендейл. Казал й, че полицията не може да се намеси, ако не си ранен или убит. Посъветвал я да си купи оръжие. Хванат ли те, глобата е като за нарушение правилника за движение. И аз си взех. Взех си и Сами.
Тя изсвири два пъти. Чух, че нещо се тресна и иззад къщата бавно излезе голямо, яко, сиво-жълто куче с тъжна черна муцуна. Животното тежеше най-малко петдесет килограма и в очите му се четяха сериозни намерения.