Госпожа Грийн протегна ръка с дланта напред и кучето спря.
— Дог ли е? — попитах аз.
— Булдог. Единствената порода, създадена специално да поваля и обезврежда натрапника. В Англия ги обучават да хващат бракониери. Ела, миличка.
Кучето наведе глава, започна да души и бавно тръгна. Едрите му крайници се движеха в плавна хармония. От устата му течаха лиги. Очите му бяха малки, почти черни и не се откъсваха от лицето ми.
— Здравей, Сами — казах.
— Саманта. Женските са истинските пазачи.
Кучето се приближи до мен, подуши коленете ми и погледна госпожа Грийн.
— Добре, добре, целуни го — насърчи го тя.
Кучето близна ръката ми.
— Сладурана — рекох аз.
— Имате право. Ако бяхте лош човек…
Смехът й беше сух като кожата на лицето й. Кучето потърка муцуна в крака й и тя го погали.
— Имате ли представа кога ще се върне Рийд?
— Не. Той е актьор.
— С неопределено работно време?
— В момента е зает нощем. Сервитьор е във „Вали“.
Виж ти, докъде може да стигне един герой от сапунен сериал, помислих аз.
— Не им върви на актьорите, а?
— Не го обвинявам — отговори тя. — Трудна професия, повярвайте. И аз играех тук-там, предимно второстепенни роли. Но имам и едно голямо участие — във филм с Мей Уест. „Нощ след нощ“. Класика. Изкараха я жена със съмнително поведение, но беше по-умна от всички тях, взети заедно. Трябваше да си купя недвижими имоти, както направи тя, но вместо това се омъжих… Значи са убили професорка. И вие разпитвате всички студенти?
— Опитваме се да съберем повече информация.
— Ами, Рийд е свястно момче. Плаща си наема навреме и винаги ме предупреждава, ако не може да го плати. Не го притеснявам, защото е едър, силен и сръчен. Поправя разни неща. Много е добър със Сами. Когато отида при сестра си в Палм Спрингс, има кой да се грижи за нея. Да ви кажа право, той ми напомня за моя съпруг. Стан беше сценичен работник. Адски мускулест. Беше каскадьор, после си счупи ключицата, докато работеше за Кийтън. Дъщеря ми също е в този бизнес. Чете сценарии за едно филмово студио. Затова имам слабост към всички, които са достатъчно големи мечтатели, за да бъдат част от филмовия бизнес. Ето защо казах на Рийд да ми плаща месец за месец. Обикновено искам наем от първия до последния месец. И той е добър квартирант. Дори когато се разболя, не се залежа дълго.
— От какво беше болен?
— Беше преди няколко месеца. Схванал се, докато вдигал щангата си… Аха, ето го. Сега сам ще можете да говорите с него.
На алеята за коли спря очукан жълт фолксваген. По бронята имаше ръжда. Май още не бе скътал пари за порше. Мъжът, който слезе, беше по-възрастен, отколкото очаквах — на трийсет и няколко години — и огромен. Беше висок метър и деветдесет, имаше тъмен слънчев загар, светли сиви очи и дълги коси, сресани назад, които падаха на раменете. Чертите на лицето му бяха изсечени и четвъртити — идеални за камерата. Вдлъбнатината на брадичката му беше като на Кърк Дъглас. Беше облечен в дебела сива ватена блуза с къси ръкави, която излагаше на показ големите му бицепси, къси черни шорти и сандали. Нямаше чорапи. Опитах се да си го представя с Теса Баулби. Той ме стрелна със сивите си очи — любопитни и интелигентни. Истински Тарзан с висок коефициент на интелигентност. В едната си ръка държеше кафява книжна торба. Даде я на госпожа Грийн, добавяйки мила усмивка.
— Как си, Мейди? Здрасти, Сами.
Рийд погали кучето и отново ме погледна. Сами се отърка в ръката му. Очите й омекнаха. Големият розов език окъпа пръстите му.
— Отлично — отговори госпожа Грийн. — Този човек е от полицията, Рийд, но не е ченге, а психолог. Голямо нещо, нали? Дошъл е да говори с теб за някаква убита професорка.
Гъстите вежди на Мъскадайн се извиха и той присви очи.
— Моята професорка?
— Хоуп Дивейн — отговорих аз.
Госпожа Грийн погледна в торбата.
— Праскови по това време? Сигурно струват цяло състояние.
— Взех само две. Но ябълките са много евтини. И виж какъв цвят. — Той се обърна към мен. — Психолог, а?
— Работя с полицията.
— Не разбирам.
— Разследвам дейността на професор Дивейн в Комитета.
— О, да. Искате ли да се качите в стаята ми?
— Дивейн — повтори госпожа Грийн и се почеса по носа. — Защо името ми звучи познато?