— Била е убита в Уестууд — каза Мъскадайн. — Мисля, че преди три месеца, нали?
Кимнах.
— А, да, тя написа някаква книга — рече госпожа Грийн. — Твоя професорка ли беше, Рийд?
— Да, преподаваше ми.
— Професорка. — Госпожа Грийн поклати глава. — В такъв квартал. Какъв свят! Благодаря за плодовете, Рийд.
— Удоволствието е мое, Мейди.
Двамата с Мъскадайн тръгнахме по алеята за коли.
— Но вече не харчи толкова много пари — извика госпожа Грийн. — Не и докато не станеш звезда.
Стигнахме до стълбите и той попита:
— Знаете ли на колко години е?
— На осемдесет?
— Другия месец ще навърши деветдесет.
Рийд изкачваше по три стъпала наведнъж и вече отключваше вратата, когато го настигнах.
Апартаментът се състоеше от една-единствена стая, кухня с размерите на килер и баня.
Две от стените бяха целите в огледала, а другите — боядисани в бяло. В средата стоеше огромен хромиран кантар, а от двете му страни — пейка за коремни преси. До стената имаше лавица с гири, наредени по килограми. Железните дискове приличаха на гигантски черни пулове за табла. Двоен прозорец с неподходящи изящни ленени пердета на карета гледаше към разцъфнали портокалови дръвчета. Срещу него имаше моторна пътека за ходене, механични стълби, ски автомат и велосипед на статив, а в ъгъла — двоен матрак, гимнастическа пружина и две възглавници. Покривката за легло беше ленена. Черна.
Представих си как Теса и Мъскадайн са се боричкали там.
Единствените традиционни мебели бяха евтино дървено нощно шкафче и гардероб. Алуминиевата закачалка беше отрупана с подхождащи си по цвят ризи, панталони, джинси и спортни сака. Не бяха много на брой, но качеството изглеждаше добро. На пода под тях се мъдреха два чифта маратонки, кафяви мокасини, черни туристически обувки и сиви каубойски ботуши.
Върху напукания кухненски плот нямаше нищо друго, освен миксер и котлон. В караваните съм виждал по-големи хладилници. Отпред беше залепен надпис „МИСЛИ ПОЗИТИВНО, но първо се научи да четеш“. До тезгяха имаше два стоманени стола с пластмасови седалки. Мъскадайн издърпа единия и каза:
— Съжалявам, но нямам други.
И двамата седнахме.
— Благодаря ви, че не казахте нищо повече за комитета пред Мейди. Тя ми дава отсрочка за плащането на наема, а в момента това ми е необходимо.
Погледнах гимнастическите уреди.
— Хубав комплект.
— Работех в един клуб за здраве. После фалираха и купих тези неща на безценица.
— Били сте личен треньор?
— По-скоро безличен. Мястото беше държавно и нямаше пари. Знам, че е странно да държиш всичко това в апартамент с такива размери, но беше по-евтино, отколкото да плащам за гимнастически център, а сега тялото ми е стока.
В стаята беше горещо, но кожата му беше суха, въпреки дебелата ватена блуза. Рийд отметна коси и се засмя.
— Не прозвуча както трябва. Исках да кажа, че независимо от това колко интелектуално подхождаш към актьорството, индустрията се ръководи по външността и когато стигнеш определена възраст, трябва да полагаш повече усилия.
— И каква е тази възраст?
— Зависи от човека. Аз съм на трийсет и една. Дотук добре.
— Откога упражнявате тази професия?
— От няколко години. Завърших икономика и девет години работих в счетоводна фирма. Накрая не можех да понасям числата и започнах да следвам актьорско майсторство. Искате ли нещо за пиене?
— Не, благодаря.
— Аз ще пийна.
Той отвори хладилника и извади бутилка минерална вода от опаковка с двайсет и четири. Единственото друго нещо вътре беше грейпфрут.
— Защо се отказахте от следването? — попитах аз.
— Господи, мълвите се разпространяват бързо. Кой ви каза?
— Професор Диркоф.
— Браво на него. Той ми е сърдит. Мисли, че трябва още две години да развивам скритите си заложби. Може би трябваше да го доведа пред онзи комитет по междуличностни отношения. Дивейн щеше да се побърка.
— Защо?
— Нямаше да има жена жертва. Защото именно за това беше комитетът — мъже срещу жени. От мига, в който влязох, тя започна да ме атакува.
Рийд сви рамене и изля в гърлото си минералната вода.
— Разговаряте с всеки, замесен с комитета, така ли?
— Да.
— Казаха, че протоколите ще бъдат поверителни, но след убийството… Но защо психолог? Как се казвате, между другото?