Изгледах записа още веднъж. Този път се опитах да разбера защо подходът й действа толкова безотказно. Тя не избягваше погледа на своя опонент, цялото й същество излъчваше увереност, която придаваше невероятна тежест дори на най-стандартните й твърдения.
Чар. Овладян чар.
През цялото време не можех да се отърся от мисълта какво ли би постигнала Хоуп Дивейн, ако беше все още жива. В края на шоуто улових на стопкадър в едър план лицето на Нийси. От усмивката му на многознайко не бе останала и следа. Сериозен. Вбесен?
Звучеше наистина налудничаво, но дали пък гневът му не се беше задълбочил, вместо да се разсее?
В края на краищата защо не, случаят наистина беше „задънен“, както се бе изразил Майло, което значеше, че мога да си създавам всякакви шантави теории. Записах си името на Нийси и се пресегнах за отчета на отдел „Убийства“.
Думи, снимки. Винаги има и снимки…
Беше почти пет следобед, когато се обадих на Майло в участъка, за да му кажа, че съм приключил с всичко, включително с книгата.
— Браво на теб, добро време.
— Лесно се четеше, тя има добър стил. Диалогичен. Все едно че си седиш с нея в дневната и тя споделя лично с теб теориите си.
— А какво мислиш за съдържанието?
— Повечето от съветите й са необорими — защитавай правата си, грижи се за себе си, набелязвай си реалистични цели, за да можеш да разчиташ на успех, който пък ще подобри неминуемо самочувствието ти. Дотук добре, но когато опре до садистичната психопатия, липсват доказателства.
— Всички мъже са изнасилвачи.
— У всички мъже е заложена склонността към изнасилване и дори сексът по взаимно съгласие е в известен смисъл изнасилване, тъй като пенисът е конструиран като оръжие и самото проникване е равносилно на нападение и загуба на контрол от страна на жената.
— Тя май доста си е падала по контрола, а?
— Това е основната й тема. Читателската й аудитория е гарантирана, тъй като жените наистина почти винаги са жертвите. Ти чу Робин снощи. След като се прибрахме в къщи, тя ми каза, че мисълта за това убийство не й е давала мира нощи наред, тъй като неволно се идентифицирала с Хоуп. Нямах никаква представа, че подобни мисли й се въртят в главата.
— А видеозаписите от телевизията?
— И там е била доста добра. Непоколебима. Дори изправена срещу някакъв тъпанар в шоуто на Мейхю, тя пак успява да запази самообладание. Помниш ли го въпросния тъпанар?
— Оня мършавия идиот, дето беше облечен в черно? Ама и той сериозно се опитваше да я настъпи, а?
— Но тя пък се справи страхотно. Така и не му позволи да й влезе под кожата. Мен ако питаш, в края на шоуто тя си тръгна като победител, а Нийси изглеждаше като ненормален. Ами ако е решил, че трябва да й го върне тъпкано?
Тишина.
— Сигурно се майтапиш?
— Нали каза да си развихря въображението. Тези телевизионни шоута са истински барутен погреб — жонглират с болезнени теми, човъркат в раните на хората. Накратко правят всичко онова, което са ме учили да не правя като терапевт. Винаги съм си мислел, че е въпрос на време някой да рипне да размахва юмруци направо в студиото, пред камерите.
— Хмм… — промърмори Майло. — Добре, ще му хвърля един поглед. Как казваш, че му било името?
— Карл Нийси.
— Ама че майтап ще падне, ако… Добре, някакви други идеи по случая?
— Засега това е всичко. А при теб?
— Нищо. Почвам да си мисля, че опечаленият съпруг крие нещо от мен. Е, какво мислиш за раните? Дали пробождането в слабините има някакъв сексуален подтекст?
— Ако е било направено съзнателно, значи определено говори за сексуална враждебност.
— Съзнателно е било и още как. Три отчетливи пробождания, никакви допълнителни наранявания. Нацелил я е точно там, където е искал — сърцето, слабините, гърба.
— Така както ги изреди, ми прозвуча предварително замислено — казах аз. — Пробождането в сърцето би могло да говори като начало за романтични подбуди, извратено романтични. Макар че може да е избрал сърцето, за да я довърши по-бързо. В такъв случай прерязване на гърлото нямаше ли да свърши по-добра работа?
— Определено да. Не е толкова лесно да се улучи сърцето с един удар, острието може да срещне ребрата, можеш въобще да не нацелиш мястото и тъй нататък. Повечето бързи убийства с нож се правят чрез прерязване на гърлото. А другите рани?