Показах му картата си за самоличност. Той я прочете и ме погледна.
— И все пак не разбирам каква е ролята ви.
— Полицията ме помоли да говоря с хората, които са познавали професор Дивейн и да направя анализ на жертвата.
— Да анализирате нея? Това е интересно. Мисля, че е някой смахнат, който може да е чел книгата й. Чух, че била доста враждебна към мъжете.
— И самата тя е била враждебно настроена.
— О, да. Така ме изплаши, когато ме обвини в изнасилване. Получих призовка. Но може би в края на краищата стана по-добре, защото преживяването ме накара да се замисля за следването и да потърся други алтернативи. Срещнахте ли се с момичето, което ме обвини в изнасилване?
— Вчера. Изглеждаше ужасена.
Очите му се разшириха.
— От какво?
— И аз това щях да ви попитам.
— Мислите, че… О, не! Държах се на разстояние. Тя носи само неприятности и ми се иска да живеем на различни планети.
— Неприятности?
— Има сериозни проблеми. Нуждае се от психолог като вас. Една нощ с нея ми беше достатъчна.
— Какви проблеми има?
— Неуравновесена е. Непредсказуема.
Рийд извади още една бутилка.
— Сигурно е налудничаво, но продължавам да мисля, че именно това ме привлече към нея. Непредсказуемостта. Защото тя не е типа, по който обикновено си падам.
— А какъв е вашият тип?
— Обикновени момичета. И откровено казано, много по-хубави. Харесвам момичета, които се грижат за себе си. Спортистки.
— Теса не се ли грижи за себе си?
— Нали сте я видели. Теса е тъжна.
— Мислите, че нейната непредсказуемост ви е привлякла, така ли?
— Да, и… Знам ли. Някаква… възбуда. Сякаш с нея ме очакваха само интересни преживявания. — Той сви рамене. — Всъщност не знам. Все още се опитвам да разбера. Тя каза ли ви как се запознахме?
— Защо не ми разкажете вашата версия?
— Обикновено случайно сваляне. Отначало всичко беше съвсем нормално. Бяхме в студентския съюз, учехме, хранехме се, очите ни се срещнаха и — бум! Тя изглеждаше чувствена. Пламенни очи. Много сантиментални. Каквото и да беше, нещо изщрака. И за двама ни. — Той поклати глава и черните му коси паднаха на мястото си. — Може би беше чиста химия. Чел съм за някои химични вещества, които влияят на сексуалното привличане. Феромони. Вероятно и двамата сме били в химична хармония в онзи ден. Кой знае? Беше хиляда процента взаимно. Всеки път, когато я погледнех, тя ме зяпаше. Накрая се приближих и седнах до нея. Тя се премести и допря бедрото си до мен. След две минути я поканих на среща и Теса се съгласи. Вечерта я взех от общежитието. Кино, вечеря, разговор за незначителни неща, за да изглежда… учтиво, преди да се стигне до неизбежното. И тя предложи да дойдем тук. Аз много не исках. Квартирата ми не е хубава, но Теса каза, че в общежитието нямало уединение. Доведох я тук, налях питиета, отидох в банята и когато се върнах, тя беше ей там. — Той посочи матрака в ъгъла. — Беше само по бикини. Черни. Видя ме, усмихна се и разтвори крака. Преди да разбера какво става… Беше като сблъсък. И двамата свършихме. Всъщност, първо тя. После изведнъж започна да плаче. Опитах се да я прегърна, но тя ме блъсна. Плачеше все по-силно и истерично. Уплаших се. Госпожа Грийн можеше да чуе и да се качи. Със Сами. А кучето не обича непознати. Затова сложих ръка на устата й — лекичко, само за да я успокоя. А Теса се опита да ме ухапе. Тогава станах и се отдръпнах от нея. Обърках се. В един миг правиш любов, а в следващия — тя е готова да те убие. Мислех си: „Ти си идиот, Мъскадайн. Да се впуснеш в случаен флирт“. Теса не можеше да се успокои. Накрая изръмжа, облече се и избяга. Тръгнах след нея, опитвайки се да разбера какво има, но тя не искаше да говори с мен. Сами се разлая и госпожа Грийн запали лампите.
— Госпожа Грийн излезе ли?
— Не, ние вървяхме много бързо. Теса хукна по улиците. Казах й, че е късно. Предложих да я закарам. Тя ме напсува. Това беше истинско безумие. Общежитието е на осем-девет километра. Но всеки път, когато исках да й кажа нещо, тя заплашваше, че ще започне да крещи, затова накрая я оставих. После дни наред се опитвах да проумея какво се беше случило. Най-доброто, което можах да измисля, беше, че е била изнасилена и бита и си го е припомнила. След месец получих бележка да се явя пред комитета. Дойде ми като гръм от ясно небе. По-късно разбрах, че изобщо не съм длъжен да ходя там. Но в писмото пишеше друго.