Пак се изхвърли, Делауер.
Облякох се и потеглих към университета.
В биомедицинската лаборатория потърсих Крувич в Указателя на медиците.
Беше получил бакалавърска степен по медицина в Бъркли — университетът на Хоуп, друга възможна връзка. Те бяха на една и съща възраст и бяха завършили в една година.
Стари приятели? Продължих да чета. Магистърска степен в Сан Франциско — същият град, в който бе учила и Хоуп.
После тя стажувала в Лос Анджелис, а той се преместил в Сиатъл, за да получи специалност хирург във Вашингтонския университет.
И после стана интересно.
Изкарал само една година от обучението си по хирургия във Вашингтонския университет, взел разрешение за отсъствие и прекарал една година в института „Брук-Хейстингс“ в Корт Мадейра, Калифорния.
Сетне, вместо да се върне във Вашингтонския университет, Крувич сменя специалността си — от обща хирургия на гинекология — записва се като първокурсник в Медицински център „Фиделити“, Калифорния, завършва и получава диплома за гинеколог.
Никаква следдипломна квалификация по методи за оплождане. Това беше изненадващо, дори безразсъдно, защото методите на оплождане са много специални. Къде беше научил занаята си?
През онази година в института „Брук-Хейстингс“? Не, защото това е била първата му година и никоя уважавана институция не би взела такъв човек за специализирано обучение. Може би беше самоук?
Спестявайки усилия по дързък и опасен начин?
Това ли беше причината да практикува далеч от другите лекари на Бевърли Хилс?
Тогава кой му изпращаше клиенти?
Хора, които също искаха да заобиколят правилата?
Но може би имаше елементарно обяснение: Крувич беше обучен, но по някаква случайност фактът не беше отбелязан в справочника.
И все пак, това беше нещо, което Крувич би поправил. Пък и указателят се осъвременяваше всяка година.
Волнонаемен каубой по оплождане?
Или взимаше случаи, до които никой друг не смееше да се докосне?
Вероятно смелостта му бе привлякла Хоуп?
Крувич беше толкова различен от скучния, обикновен Сийкрест.
Старо волво срещу лъскаво бентли.
Сега Хоуп беше мъртва, а Крувич, както сам бе подчертал — жив, зает, енергичен и правеше един господ знае какво.
А Манди Райт?
Какво общо имаха помежду си един учен и момиче на повикване, освен ужасната смърт?
Нищо не се връзваше.
Потърсих името на Крувич във всеки научен и медицински справочник, който предлагаше библиотеката. Нямаше публикации, затова в онази година „Брук-Хейстингс“ вероятно не бяха извършвали научноизследователска работа.
И институтът не фигурираше никъде.
Когато свърших, стомахът ми се беше свил от подозрения, но засега нямаше какво повече да направя.
Общежитието на Теса се намираше в една от няколкото шестетажни сгради, издигащи се в северозападния край на района около университета. На голяма дървена табела пишеше „СТУДЕНТСКО ОБЩЕЖИТИЕ. ЗАБРАНЕНО ПАРКИРАНЕТО НА АВТОМОБИЛИ БЕЗ ПРОПУСКИ“. Пейзажът се състоеше от хълмиста ливада и обрасли палми. По нататък по пътя се виждаше спортният център със стени с кремава мазилка и опушени стъкла, където преди години се бяха запознали Филип Сийкрест и Хоуп Дивейн.
Спрях на паркинга за товарни коли встрани от сградата, влязох във фоайето и тръгнах към рецепцията. Чернокожа жена на двайсет и няколко години седеше на стола и подчертаваше нещо с дебел розов маркер. Устните й имаха същия нюанс. Зад нея имаше телефонно табло. Лампичките примигаха и докато се обръщаше към тях, за да приеме обаждането, тя ме забеляза. Заглавието на книгата, която четеше, беше „Основи на икономиката“.
Младата жена сложи жичките в съответните гнезда и попита:
— С какво мога да ви помогна?
— Търся Теса Баулби.
Чернокожата прелисти купчина листа — списък с напечатани на пишеща машина имена. Провери два пъти, сетне поклати глава.
— Съжалявам, но няма такова име.
— Теса може да е галеното й име.
Тя се вторачи в мен, после отново прегледа списъка.
— Няма никой с фамилия Баулби. Попитайте в другите общежития.
Проверих във всичките. Същият резултат. Може би Теса бе излязла на квартира. Студентите имаха този обичай. Но като прибавим страха, който бях видял в очите й, плюс разтоварването в учебната й програма, това намирисваше по-скоро на бягство.