— Значи се съмнявате. И в двете й истории.
Той трепна.
— Честно казано, не знам какво да мисля. Момчето категорично отрече. Не е имал други неприятности, доколкото знам. Миналата година постъпи във флотата. Представи се отлично. Ожени се и има дете.
Господин Баулби изглеждаше нещастен. Сетих се за оценката на Рийд Мъскадайн за Теса: сериозни проблеми.
— Теса отправяла ли е други обвинения?
Отново продължително мълчание. Той извади нещо от зъбите си и го хвърли през прозореца.
— Предполагам, че така или инак ще разберете, затова по-добре да ви го кажа.
Баулби поднесе цигарата към устата си, но вместо да всмукне дима, изхлипа. Това ме завари неподготвен. Ръката му се стрелна нагоре и закри очите.
— Обвини мен — с треперещ глас отговори той. — Две години по-късно, когато беше на четиринайсет. Вече я бяхме водили на психиатър, защото тя говореше, че ще се самоубие и не се хранеше. Виждате колко е мършава. Боледуваше от онази болест, анорексия. Мислеше, че е дебела и по цял ден подскачаше. Стана двайсет и пет килограма. Психиатърът я настани в болница. Храниха я интравенозно. Назначиха й консултации с психолог. — Той махна ръката си. Очите му бяха насълзени, но ме погледна в лицето. — Каза, че се случило, когато била малка, бебе на две-три години. Това не е истина, господине. Повярваха ми — лекарите, полицията и съпругата ми. Според закона трябваше да извършат разследване и аз минах през цялата процедура. Същински ад. Отново в полицията в Темпъл Сити, при детектив Гъндерсън. Приятен човек. Може би още работи там. Както и да е, най-важното беше, че всичко се дължи на въображението на Теса. Твърде е буйно. Когато беше малка, гледаше нещо по телевизията и после искаше да бъде като героиня от филмите. Разбирате ли? Затова сигурно е гледала някой филм и е започнала да вярва, че същото се е случило и с нея. Преди да се оженя, бях трудно хлапе. Държаха ме известно време в Младежкия изправителен център за кражба с взлом. Но после стъпих на краката си и учих за техник. Казвам ви го, за да разберете, че съм нормален. Нали се сещате какво искам да кажа?
— Да.
— Въпросът е, че с Теса човек никога не може да бъде сигурен какво ще направи. След разследването призна, че е грешила. Чувствала се виновна и искала да се самоубие. Двамата с майка й казахме, че това би било най-лошото и още я обичаме. Ала за зла участ, парите от болничната застраховка свършиха и се наложи да я приберем вкъщи. Лекарите казаха да я наблюдаваме отблизо. Не я изпускахме от очи. Посещавахме семейни консултации в областната клиника и на нея това сякаш й допадна. Помислихме, че всичко е наред. И за да ни покаже колко е умна, тя продължи да получава отлични оценки и я приеха в университета. И ето, тази година Теса заяви, че се връща вкъщи. Не издържа, разплака се и ни разказа за онова изнасилване. Казах, че й вярвам, но… Ако бях сигурен, че е истина, сам щях да потърся момчето. Но знам как тя обвини дори мен. Затова какво трябваше да мисля? Пък и тя не се оплака веднага, а едва след като ходи на лекциите на онази професорка. Сетне я убиха. Чух за това и се уплаших.
— Защо?
— Ами, за човек като мен, който е зарязал училището, колежът е безопасно място. Сетне, когато чуеш такова нещо…
— Теса разказа ли ви нещо за професор Дивейн?
— Само, че я харесва задето й вярва. Мислела, че вече никой няма да й повярва. Увлякла се с онова, което казала за мен. Започна да плаче още по-силно. Рекох й, миличка, миналото е минало. Щом казваш, че е станало, вярвам ти. Да вървим в полицията и да хванем копелето. Но тя се уплаши и отказа. Никой нямало да й повярва. Щяло да е загуба на време. Нямало доказателства. Станало по време на среща, а никой не приема сериозно такива неща.
— С изключение на професор Дивейн.
— Да. Мисля, че това беше единствената причина Теса да ни го каже. Професорката била убита и Теса се уплашила. Попитах я дали според нея момчето, което… я е нападнало, може да е убило професорката. Но тя не искаше да отговори. Повтаряше, че професорката й вярвала и се държала добре с нея, а сега е мъртва. Животът бил гаден. Добрите умирали млади и разни такива. После изведнъж каза, че ще се върне в общежитието. Пуснахме я, но на следващия ден се обадихме и тя не отговори. Затова отидохме там. Заварихме я на леглото. Гледаше в тавана. Наоколо имаше подноси с храна, но не беше яла нищо. И преди я бяхме виждали в това състояние. Когато престана да взима лекарството си. Ако го взима, всичко е наред. Въпреки проблемите си, Теса все още получава много добри оценки, което според мен е учудващо. Умна е. Може би твърде умна. Не знам.