Той вдигна ръце с дланите нагоре.
— Намерили сте я в леглото, така ли? Без да яде?
— Отписахме я от общежитието и я прибрахме вкъщи. И без това посещаваше само две лекции седмично. Лекарят не иска да е под напрежение. Теса не желае да прекъсва и лекарят казва, че това било добър знак — имала цел. Продължава да следва, но нито учи, нито пише домашни.
— Ходи ли на лекции?
— Понякога. Жена ми я кара с колата и я взима. Друг път Теса спи и не излиза. Това не ни харесва, но какво да направим? Не можем да я наблюдаваме по двайсет и четири часа. Дори психиатърът го каза.
— Още ли посещава психиатър?
— Не редовно, но продължаваме да му се обаждаме, защото е приятен човек и разговаря с нея, дори след като парите свършиха. Доктор Албърт Емерсън от Глендейл. Ако искате да говорите с него, моля, заповядайте.
Баулби ми каза номера и аз го записах.
— Постави ли й някаква диагноза?
— Да. Депресия. Използвала въображението си, за да се защитава.
Той потърка очи и въздъхна.
— Неприятна история — отбелязах аз.
— Но малкото ми момченце е страхотно.
— На колко години е?
— Идния месец ще стане на четири. Едър е за възрастта си.
— Имате ли други деца?
— Не, само тези двете. Колебаехме се дали да имаме друго дете заради времето, което отделяхме на Теса. Пък и братът на съпругата ми е бавноразвиващ се. Живее в психиатрична болница. Не знаехме дали нещо няма да се предаде по наследство. — Той се усмихна. — После останахме изненадани.
— Приятна изненада.
— О, да. Роби е страхотно момченце. Така хвърля топката, че няма да повярвате. Теса го обожава. Изглежда щастлива само когато е с него. Оставям я да го гледа, но постоянно хвърлям по едно око.
— Защо?
— Заради настроенията, в които тя изпада. Роби е щастливо дете и искам да остане такъв. Ето например, когато гледахме новините за професорката. Теса започна да пищи и той наистина се разстрои. Успокоявам я с него. Теса, миличка, овладей се, погледни Роби. След това всичко беше наред. Дори не искаше да говори за това. Успокои се. Дотук добре. Но непрекъснато съм нащрек.
18
Накарах го да ми напише разрешение да говоря с доктор Албърт Емерсън и се прибрах вкъщи. Микробусът на Робин го нямаше. В кухнята намерих бележка, в която ме осведомяваше, че е отишла да направи спешен ремонт на апаратурата на един кънтри певец в Сими Вали и ще се върне към седем-осем часа.
Обадих се на психиатъра, очаквайки да чуя поредица от секретарки, ала самият той вдигна телефона. Гласът му бе момчешки и изпълнен с очакване — като на човек, готов за приключения.
Представих се.
— Делауер… Името ми е познато. Занимавахте се със случая Джоунс, нали?
— Точно така.
Изненадах се. Обвиняемият беше богат и защитата сключи сделка. Всичко беше пазено в тайна от пресата.
— Защитата ме повика, когато се чудеха къде да изпратят негодника. Искаха да свидетелствам от негова страна и да му осигуря удобна обстановка. Казах им, че не са познали. Съпругата ми е заместник-прокурор и симпатиите ми са насочени в противоположната посока. Затвориха ли го за дълго?
— Да се надяваме.
— Да, човек никога не знае, щом са замесени пари. И така, какво мога да направя за вас?
— Работя с полицията по друг случай. Професорката по психология, която беше убита преди няколко месеца.
— Спомням си. Близо до университета. Обичате ли криминални случаи?
— Обичам, когато всичко приключи.
— Разбирам какво искате да кажете. И каква е моята връзка с всичко това?
— Теса Баулби. Познавала е жертвата. Обвинила един студент в изнасилване и го накарала да се яви пред някакъв комитет по междуличностни отношения, с председател професор Дивейн. Разговаряме със студентите, замесени с комитета, но Теса не иска да каже нищо и проблемите й не ми позволяват да я притискам.
— Комитет по междуличностни отношения — повтори Емерсън. По тона му разбрах, че Теса не е споменавала за това. — Не съм я виждал от известно време. Което, впрочем, е повече, отколкото би трябвало да ви кажа.