Крувич не беше гигант. Може би медицинската сестра го караше вкъщи. Или взаимоотношенията им не бяха само делови?
Непрекъснато съзираш любовни авантюри, Делауер. А дори не гледаш сапунени сериали.
Светофарът светна зелено и тойотата се стрелна напред, набирайки скорост, когато започна да изкачва планинския склон на Санта Моника, и се отправи на изток по Мълхоланд.
Намалих. Ана взимаше завоите като човек, познаващ пътя. Преди години шосето Мълхоланд не беше довършено от Удланд Хилс до Холивуд и представляваше километри черна ивица, предлагаща секваща дъха панорама към блясъка отдолу. Сега крайпътните къщи закриваха по-голямата част от пейзажа.
Зад мен нямаше никой. Угасих фаровете. Мълхоланд стана по-тъмен, тесен и тих. Тойотата мина още няколко завоя, после спря. Бях доста назад и успях рязко да намаля, без спирачките да изсвирят. Тойотата остана на шосето. Светеха само стоповете. Продължих да карам бавно и да наблюдавам.
Насреща се зададе кола.
Когато отмина, тойотата пресече диагонално Мълхоланд, влезе в отбивката и спря на циментовата площадка пред висока желязна порта.
На тухлените стълбове блещукаха две бледи светлинки. Всичко друго беше зеленина и мрак.
Мъжът слезе. Беше с гръб към мен.
Приближи се до единия стълб и натисна бутона.
Портата се отвори и мъжът тръгна. Включих на скорост и рязко потеглих. Звукът го накара да се обърне — точно както се надявах.
Видях го за част от секундата.
Познато лице.
Слабо, интелигентно. Пълни устни. Дълги коси, пригладени назад. Хлътнали страни, извити нагоре вежди.
Нисък, но не беше Крувич.
Кейси Локинг, любимецът на Хоуп.
Той се почеса по ухото.
Ако не знаех за пръстена с черепа, нямаше да го забележа да проблясва на нежната му бяла ръка.
Подкарах към кръстовището.
Хоуп и Крувич.
Дипломантът на Хоуп с медицинската сестра на Крувич.
Дали Локинг живееше зад онази порта?
Хубаво жилище за дипломант. Богати родители? Или жилището принадлежеше на Крувич и беше време за съвещание?
Спрях, обърнах и отново се отправих към къщата. Уверих се, че отпред вече няма никой и бавно минах покрай нея. Адресът беше написан с малки бели цифри на стълба вляво и аз ги запомних.
Какво общо можеше да има един дипломант по психология с методите на оплождане или с абортите?
Дали не продължаваше „консултациите“ на Хоуп?
Корупция в големи размери? Достатъчно широка мрежа, за да оплете Хоуп и Манди Райт?
Или нещо невинно — общ научен проект върху нежеланата бременност, психичното въздействие от безплодието и други подобни.
Ала Локинг не спомена нищо такова и Хоуп нямаше публикации на тази тема.
Пък и научната работа не обясняваше защо медицинската сестра на Крувич вози Локинг.
Не, определено липсваше логика.
Когато спрях пред нас, Робин и Спайк се качваха по стълбите.
Бях забравил за пицата.
Тя ми махна, а той рязко се обърна и застана неподвижен. Протегна врат и се закова на място, сякаш беше на състезание за кучета. Зяпа, докато чу моето „Здрасти“, после опъна каишката и Робин го пусна да ме поздрави. Погалих го по главата, а Спайк излая като ловджийско куче и се отърка в мен. Накрая ме поведе към Робин.
Придърпах я към себе си и я целунах страстно.
— Господи — каза тя. — Какъв ли парфюм си сложих тази сутрин?
— Забрави за парфюма. Мисли за вечната любов.
Целунах я още веднъж, после Робин отключи вратата и влязохме.
— Как мина спешният ремонт? — попитах аз.
Тя се засмя, разкърши врат и отметна къдриците си.
— Оправих повечето инструменти. Отгоре на всичко имам още работа. Обещах да настроя китарата на Ено Бърк за записите утре.
— Сигурно се шегуваш.
— Де да беше така. Поне ще ми платят тройно.
— Цяла нощ ли ще работиш?
— Надявам се, че не. Но първо ще подремна.
— Искаш ли да ти направя кафе?
— Не, благодаря. Цял ден се наливам с кафета… Съжалявам, Алекс. Незабравими мигове ли беше запланувал?
— Винаги съм готов за това.
Тя притисна гръб до гърдите ми.
— Искаш ли да подремнем заедно? Тъкмо ще ми разкажеш някоя приказка.