Качих се в колата си и поех на север, по шосе 405.
Пасадина консумира повече от полагаемата й се дажба смог, но днес въздухът беше чист и административните сгради на Кордова стрийт блестяха красиво като картини на Ричард Естес.
Фирмата за недвижими имоти и инвестиции на Сторм представляваше едноетажна постройка в неоиспански стил, обградена с прекрасни цветни лехи и все още разцъфнали в тъмночервени цветове дървета. Паркингът беше примитивен.
Спрях до немаркираната кола на Майло, точно когато той излезе. Носеше куфарчето си и касетофон. Беше облечен в сив костюм, бяла риза и рипсена вратовръзка на червени и сини райета.
— Истинско ченге — отбелязах аз, поглеждайки ботушите му и потискайки смеха си.
— Когато си сред бизнесмени, дръж се като бизнесмен. Като стана дума за бизнес, намерих няколко бара в Сънсет Стрип, които Манди Райт може би често е посещавала.
— Може би?
— Още няма нищо определено, но следите са обещаващи. Говорим за разкошни коси и съвършени тела, затова едно грозно момиче би се откроявало. Провървя ми и намерих двама бармани, които работят там от година. Нито един не се закле, че е тя, но им изглеждала позната.
— Работела ли е, или само се е мотаела?
— С нейния занаят, има ли значение? Дори да е работела, те не биха го признали и изложили на риск разрешителните си за продажба на алкохол. Заведенията са близо едно до друго, затова може да е обикаляла. Клуб „Нан“ и „Пит“. Лошото е, че барманите не можаха да си спомнят да са я виждали с някого.
— И все пак е била в Лос Анджелис.
— Другото е, че говорих с Гъндерсън, детективът, който се е занимавал с оплакването на Теса срещу баща й. Сега е заместник-шеф и бегло си спомня случая, но извади папката. Бележките му показваха, че не е гледал сериозно на оплакването. Смята, че Теса не е в ред. Баща й бил приятен тип. Признал, че като непълнолетен имал досие, макар да не е било необходимо да го прави. Бил много откровен за всичко. Ето защо разказът на Мъскадайн започва да звучи все по-достоверно. Хайде да приключим с проклетия комитет. Готов ли си за Сторм?
— Имам сведения, че Хоуп е била малтретирана.
Разказах му историята на Джулия Стайнбъргър, после за няколкото минути, прекарани със Сийкрест.
— Синини и избухлив нрав — отбеляза Майло и се намръщи. — И какво по-точно го ядоса?
— Кипна още в началото. Лицето му се зачерви, когато му казах, че искам да поговорим за взаимоотношенията им.
— Добре. Може би му влизаме под кожата. Вероятно трябва да го обработя още малко… Как мислиш, бие я от години и тя написва книгата, обяснявайки на жените как да се защитават.
— Няма да е за пръв път.
— Стилът пред съдържанието. Но ако Хоуп и Сийкрест са имали проблеми, книгата може да е станала отдушник на недоволството й и тя да е решила най-после да се раздели с него. Но все пак, каква е връзката с Манди Райт? Мозъкът ми нищо не може да роди. Има и друго усложнение. Снощи пак ходих до клиниката на Крувич. Него го нямаше, но медицинската сестра Ана беше там. С Кейси Локинг.
Разказах му за къщата на шосе Мълхоланд и Майло записа адреса.
— По дяволите — каза той. — Точно когато помислиш, че е безопасно да се върнеш в страната на хипотезите… Добре, ще разбера кой е собственикът.
Прекосихме дългото тихо преддверие, за да стигнем до приемната на Кенет Сторм.
Фамилията Сторм беше доказателство за генетиката. И двамата имаха вратове като на бикове и бяха широкоплещести. Косите им бяха пясъчноруси и късо подстригани. Мънички и подозрителни очи, които дълго се задържаха на едно място.
Старши беше на около петдесет години. Имаше отпуснато подпухнало лице на футболен полузащитник, започнал да води заседнал живот. Беше облечен в морскосиньо сако с позлатени копчета и масонска значка на ревера. Сакото на Младши беше тъмнозелено, а копчетата — лъскави като на баща му.
И двамата седяха зад бюрото от светъл дъб с формата на кану, на което имаше само бронзова статуя на каубой и подставка за писалки и моливи от зелен оникс. Кабинетът беше твърде голям за мебелите. Стените бяха облицовани с дъбов фурнир, а килимът беше бежов. Наградите за постиженията в областта на търговията с недвижими имоти и доживотната застраховка бяха идеята на Сторм Старши за себеутвърждаване. Стаята беше изпълнена с дим от пури, но пепелници не се виждаха.
Пред бюрото стоеше тънък и висок мъж с орлов нос и сиви коси, облечен в черен костюм от три части, светлосиня риза с френски копчета за ръкавели и яркорозова вратовръзка. Представи се като Пиер Бейтман, адвокат на Сторм, и аз си спомних името от оплакването срещу Комитета. Още преди да седнем, той започна да формулира условията за разпита с бавен, монотонен глас. Кени Сторм Младши се прозя, почеса се зад ушите и пъхна и извади пръст от един от илиците на сакото си. Баща му се беше вторачил в плота на бюрото.