— Нещо повече — рече Бейтман, — що се отнася до естеството на тази процедура…
— Адвокат по криминалните дела ли сте, господине? — прекъсна го Майло.
— Адвокат съм на господин Сторм. Занимавам се с всичките му делови въпроси.
— И смятате това за делови въпрос?
Бейтман оголи зъби.
— Може ли да продължа, инспекторе?
— Господин Сторм Младши наел ли ви е официално?
— Това не е важно в случая.
— Може да се окаже, ако ще се навъртате наоколо и ще измисляте правила.
Пиер Бейтман погали сапфиреното копче на ръкавела си и погледна младежа.
— Назначаваш ли ме за свой адвокат?
— Да, разбира се — отговори Младши.
— Добре тогава. Що се отнася до процедурата, детектив Стърджис, ще се въздържате от…
Майло сложи касетофона си на бюрото.
— О, не, имаме проблем с това — изрепчи се адвокатът.
— С кое?
— Със записването. Това не е нито свидетелстване в съда, нито официални писмени показания и клиентът ми не е официално заподозрян…
— Тогава защо се държите така, сякаш е?
— Детектив Стърджис, настоявам да не ме прекъсвате…
Майло му затвори устата със силна въздишка. Взе касетофона и прегледа копчетата.
— Господин Бейтман, ние дойдохме тук от учтивост, няколко пъти отложихме разговора от учтивост, позволихме на бащата на вашия клиент да присъства от учтивост, макар че Кени Сторм вече е пълнолетен. Тук не става дума за нарушаване на правилника за улично движение. Момчето ни интересува, защото е провел твърде ожесточен спор с жена, която после е била убита.
Младши измърмори нещо и Старши го стрелна с поглед.
— Детективе — започна Бейтман, — нима…
— Г-н адвокат — прекъсна го Майло и направи няколко крачки към него, — той още не е официално заподозрян, но цялото това суетене и увъртане със сигурност затвърдява представата за човек, който крие нещо. Ако искате да останете тук, ваша работа, но ако днес ще провеждаме разпит, всичко ще бъде записано и ще питам каквото искам. В противен случай ще извършим разпита в участъка и всички вие ще имате работа с различни методи на разпит, както и с пресата.
Младши отново измърмори нещо.
— Кен — предупреди го Старши.
Младежът завъртя очи и опипа една пъпка на врата си. Ръцете му бяха големи, неокосмени и силни.
— Съжалявам, че ти отнемам от времето, синко. Макар че ти разполагаш с доста свободно време, нали? Не учиш и така нататък.
Младши протегна шия и издаде напред долната си челюст. Баща му го дръпна за ръкава.
— Детектив Стърджис — рече Бейтман, — речта ви бе чудесна. А сега, ако ми позволите, ще продължа с размишленията си.
Майло взе касетофона и тръгна към вратата.
— Довиждане, господа.
Бяхме на половината път до вратата, когато адвокатът извика:
— Детектив Стърджис?
Продължихме да вървим и Пиер Бейтман се разбърза да ни настигне. Рецепцията утихна. Двете секретарки се вторачиха в нас.
— Държахте се грубо — прошепна Бейтман. — Та той е още хлапе.
— На деветнайсет години е и достатъчно едър, за да прави бели, господин адвокат. Очаквайте призовка.
Майло отвори външната врата. Стигнахме до паркинга.
— Господин Сторм е уважаван член на обществото, а Кени е стабилно момче.
— Браво на тях.
— При наличието на всички онези банди и сериозни престъпления, човек би си помислил, че полицията има по-важна работа…
— Отколкото да тормози спазващи закона граждани? Ами, какво да кажа, глупави сме.
— Чакайте малко.
Гласът на Бейтман бе изпълнен с напрежение, но не от възмущение, а от безпокойство.
Майло извади ключовете на колата.
— Вижте какво, аз съм тук, за да се чувстват защитени. Кени наистина е добро момче. Познавам го от години.
— Защитени от какво?
— Напоследък имат неприятности. И двамата са под голямо напрежение.