Старши кимна и издуха достатъчно дим, за да скрие чертите на лицето си. Младши се усмихна самодоволно. Майло нагласи касетофона, каза датата и мястото, номера на полицейската си значка и името на Кени като „разпитван по повод убийството на професор Дивейн“.
Усмивката на Кени помръкна. Дръпна от пурата и се закашля.
Бейтман и аз седнахме, но Майло остана прав.
— Добър ден, Кени.
Изсумтяване.
— Знаеш ли защо сме тук?
Изсумтяване.
— Колко пъти си се срещал с професор Дивейн?
Изсумтяване.
— Ще трябва да отговаряш ясно и силно.
— Веднъж.
— Кога?
— Пред комитета.
— На изслушването пред комитета по междуличностни отношения с председател професор Дивейн?
Изсумтяване.
— Какво беше това?
— Да.
— Прочетох протокола от заседанието. Струва ми се, че атмосферата доста се е наелектризирала.
Изсумтяване.
— Какво означаваше това?
— Тя беше кучка.
Старши взе пурата му.
— Кени!
— По дяволите, казвам истината — рече синът му.
— Не си я харесвал, така ли? — попита Майло.
— Не слагайте думите в устата му — заповяда Старши.
Майло го погледна.
— Добре, ще се придържам към цитатите. Мислиш, че професор Дивейн беше кучка, така ли?
Старши сви устни и Бейтман му направи знак да не се ядосва.
Майло повтори въпроса.
Младши сви рамене.
— Такава си беше.
— Каква?
— Шибана кучка.
— Кени!
— Господин Сторм, моля ви, престанете да ни прекъсвате.
— Той е мой син, по дяволите, и имам право да…
— Спокойно, всичко е наред — намеси се адвокатът.
— Точно така — рече Старши. — Всичко е наред. Страхотно.
Бейтман стана и сложи ръка на рамото на Старши, който я блъсна и ожесточено всмукна от пурата.
— Какво те кара да мислиш, че е била кучка, Кени? — попита Майло.
— Начинът, по който се държеше.
— И по-точно?
— Начинът, по който ме натопи.
— Как те натопи?
— С онова писмо, в което пишеше, че само ще обсъдим нещата.
— На изслушването ли?
— Да. Отидох там и тя накара Синди да каже, че съм изнасилвач, което е пълна глупост. Онова между мен и Синди беше само тъпа кавга. После тя ми се обади.
— Професор Дивейн ли?
— Да.
— Кога?
— След това.
— След изслушването ли?
— Да.
— Колко време след него?
— На другия ден. През нощта. Бях в „Омега“.
— Защо ти се обади?
— За да се опита да ме уплаши.
— По какъв начин?
— Беше ядосана, защото малката й игра се провали.
— Как се опита да те уплаши?
— Каза, че дори Синди да не подаде оплакване, аз съм имал проблеми — не съм можел да се самоконтролирам, някаква такава тъпотия. Можела да утежни положението ми, ако не съм се държал прилично.
— Заплаши ли те?
Младежът се размърда неспокойно на стола, погледна пурата си и я сложи в пепелника. Баща му се вторачи в него.
— Не го каза направо, а по-скоро намекна.
— По какъв начин?
— Не си спомням точно думите й. Нещо от сорта, че ще ме наблюдава и контролира.
— Употреби ли думата „контрол“?
— Не… Не знам. Може би… По-скоро начина, по който го каза. Все едно да внимавам. Или нещо подобно. Само искам да кажа, че има хора, които обичат да контролират нещата и да измислят правила за всички. Като например, списание „Плейбой“ е лошо и трябва да бъде забранено.
— И професор Дивейн ли беше такъв човек?
Кени сви рамене.
— Така ми се струва.
Майло кимна и прокара ръка по лицето си.
— И тя каза, че ще те наблюдава, така ли?
— Нещо такова.
— Как?
— Не каза. Но аз й дадох да разбере.
— Как?
— Казах й да си го начука и затворих, сетне продължих да играя билярд. И без това щях да се махам, така че не ми пукаше от нея.
— От университета ли?
— Да. Там беше гадно, чиста загуба на време. Не можеш да научиш бизнеса в университет.
Кени пак погледна крадешком баща си. Главата на Старши беше обвита в облак дим. Съзерцаваше сложените в рамки награди.