— Значи ти мислеше, че професор Дивейн е кучка и те заплашва — продължи Майло. — Стресна ли се от заплахата й?
— Ами. Както вече ви казах, тя беше пълна с глупости и аз се чупих оттам.
— Мислил ли са да предприемаш някакви действия срещу нея?
— Какви?
— Каквито и да са.
Старши рязко се обърна и погледна Бейтман.
— Може ли да отговори общо, Пиер?
— Бихте ли перифразирали въпроса си, детектив? — попита адвокатът.
— Не — отговори Майло. — Мислил ли си да предприемаш някакви действия срещу професор Дивейн, Кени?
Младши погледна баща си, сетне Бейтман.
Майло тропна с крак.
— Татко?
Старши го погледна възмутен.
— Да повторя ли въпроса? — попита Майло.
— Отговори, Кени — рече Бейтман.
— Ами, ние… баща ми и аз… мислехме да я дадем под съд. За тормоз.
— Наистина беше така — каза Старши. — Цялата история беше скандална.
— Така й се падаше — добави Младши. — Но не направихме нищо.
— Защо?
Отговор не последва.
— Защото беше убита? — попита Майло.
— Не, защото татко има… Зает е с делови проблеми.
— Обсъдихме този въпрос — обади се Старши. — И какво от това? Чух, че сме свободна страна. Пропуснал ли съм нещо?
Майло не откъсваше очи от младежа.
— Мислил ли си да предприемеш други действия срещу професор Дивейн, Кени?
— Какви?
— Каквито и да са.
— Например?
— Да я нападнеш физически.
— Не. Дори да бях искал да го направя, нямаше да ударя нея, а онзи лайнар с нея. Не удрям жени.
— Кой лайнар?
— Онзи педераст. Участва в разглеждането на моя случай. Не му знам името.
— Смятал си да го нападнеш физически?
— Детективе, моля ви… — обади се Бейтман.
— Не съм смятал, но ако го бях направил, щеше да е той — отговори Кени. — Заяждаше се с мен така, сякаш… се опитваше да се изкара по-голям феминист от нея.
— Тогава, ако беше възнамерявал да нараниш някого, това щеше да бъде той, а не професор Дивейн.
— Не е казал, че ще нарани някого — намеси се Старши.
— Точно така — потвърди Младши. — Можех да го цапардосам. Но тя беше жена. Още отварям вратите на жените.
— Вратите на колите — рече Майло. — Например на Синди.
Младежът сви рамене.
— И така, сега да ни обясниш къде беше в нощта на убийството.
— В Ла Джола — веднага отговори Кени.
— Защо?
— Живея и работя там.
— Къде работиш?
— В Учебната програмата за търговия с недвижими имоти „Ескалибур“. Но се отказах.
— Напуснал си.
— Да.
— А какво правиш сега?
— Преценявам.
— Какво?
— Възможностите си.
— Разбирам. Но в деня на убийството все още си бил в Учебната програмата за търговия с недвижими имоти „Ескалибур“.
— Да. Но в онзи ден бях с приятели на плажа. Кори Велингър, Марк Дръмънд, Брайън Баскинс.
— Приятели от Ла Джола?
— Не, оттук. От „Омега“. Дойдоха да ме видят.
— Колко време беше с тях?
— От десет сутринта до около пет следобед. После си тръгнаха за Лос Анджелис.
— Какво прави след пет часа?
— Поразходих се с колата. Взех под наем видеокасета и разглеждах компактдискове.
— Купи ли си?
— Не, само ги гледах.
— Имаш ли касова бележка за видеокасетата?
— Не.
— С кредитната си карта ли я плати?
— Не. Бях пресрочил картата. Оставих им депозит и платих в брой.
— Какво взе?
— „Терминатор 2“.
— Прибра се и го гледа, така ли?
— Първо отидох да си взема вечеря.
— Откъде?
— В „Бургер Кинг“.
— Някой спомня ли си, че си бил там?
— Не. Беше крайпътно заведение.
— Къде вечеря?
— В стаята си.
— Апартамент ли беше?
— Да.
— Къде?
— В мотел „Корал“, до Тори Пайнс.
— Някой видя ли те там?
— Не мисля, но може би.
— Може би?
— Не познавам никого. Това беше скапан едностаен апартамент, който ми беше наел, докато бях в програмата.