— Кой ти го е наел?
— Татко.
Старши пушеше и гледаше стената.
— И така, върна се в апартамента си с видеокасетата и с вечерята. Колко беше часът?
— Шест-седем.
— И какво прави после?
— Гледах телевизия.
— Какво гледа?
— Мисля, че Ем Ти Ви.
— Какво даваха?
Кени се изсмя.
— Не знам. Видеоклипове, най-различни глупости.
— Излезе ли пак?
— Не.
— Спокойна вечер, така ли?
— Да. На плажа бях изгорял от слънцето и не се чувствах добре.
В последните му думи се прокрадна безпокойство.
— Прави ли нещо, освен да гледаш телевизия?
Мълчание.
— Не.
— Съвсем нищо?
— Всъщност, не.
— Всъщност?
Младежът погледна баща си.
— Кени? — попита Майло.
— В основни линии това беше.
— В основни линии?
Старши се обърна към сина си и се намръщи.
— В основни линии? — повтори Майло.
Кени докосна пъпката на врата си.
— Не я чопли — каза Старши.
— Какво прави в онази нощ, Кени? — попита Майло.
Отговорът на Младши беше едва доловим.
— Бира.
— Пил си бира?
— Да.
— Само една?
— Няколко.
— Колко?
Кени отново погледна баща си.
— Няколко.
— Искаш да кажеш две? — попита Майло.
— Може би три.
— Или четири?
— Може би.
— Напи ли се?
— Не.
Малките очички започнаха да шарят насам-натам.
— Прави ли нещо друго, освен да пиеш бира?
— Не!
— Четири бири. Може би шест? Цялата опаковка?
— Не. Останаха две.
— Тогава категорично четири.
— Вероятно съм изпил още една сутринта.
Старши се вторачи в сина си и бавно поклати глава.
— Закуска за шампиони — подхвърли Майло.
Младежът не каза нищо.
— Вечеря, телевизия, после четири бири. В колко часа изпи четвъртата?
— Не знам, може би в осем.
Имаше достатъчно време да отиде за два часа до Лос Анджелис и да дебне един час. Но кучето се бе разболяло по-рано.
— И сетне какво прави?
— Нищо.
— Заспа в осем?
— Не… продължих да гледам телевизия.
— Телевизия нощем?
— Предимно.
— Бъди любезен да ми кажеш някой, който те е видял там.
— Стаята е малка — рече Кени, сякаш това обясняваше всичко.
— Обади ли се на някого?
— Ами… Не знам.
— Лесно е да се прегледа справката за телефона.
Младежът погледна Бейтман.
— Ще трябва да проверим това, детектив — каза адвокатът.
— Ще проверим, но без алиби и след онази караница на Кени с професор Дивейн, няма да имам проблем да получа заповед за арест.
Младежът се надигна, после отпусна рамене и изтърси:
— Може ли да… поговорим насаме, господине?
— Кени? — попита баща му.
— Разбира се — отговори Майло.
— Кени — намеси се адвокатът, — ако се нуждаеш от…
Младежът скочи и размаха юмруци.
— Нуждая се от уединение!
— Тук съм, за да пазя твоето уединение и…
— Имам предвид истинско уединение, не юридически глупости и…
— Кен! — излая Старши.
— Това убийство, татко. Те могат да правят каквото искат!
— Млъкни!
— Какво толкова е станало, татко? Искам само малко уединение, това е всичко.
— Кени, явно има някои неща, които ти и аз трябва да… — започна Бейтман.
— Не! — извика младежът. — Не казвам, че съм я убил или друго такова шантаво нещо! Просто се обадих по телефона. Шибан телефонен разговор, но те така или инак ще разберат, затова може ли да ни оставите насаме?
Тишина.
Накрая Старши попита:
— Какво си направил, по дяволите? Повикал си проститутка?
Кени пребледня, стовари се тежко на стола и закри лице.
— Страхотно — рече баща му. — Страхотен избор, Кени.
Младежът започна да ридае и каза:
— Исках… само… уединение.
Старши угаси пурата си.
— С всички онези болести, които се разнасят… Исусе!