— Разбира се — без ентусиазъм отговори той. — Ще се обадя на местната полиция и ще им кажа, че ще отидеш. Ще се погрижа да получиш достъп до архивите. Кога искаш да тръгнеш?
— Няма причина да не е утре.
Майло кимна.
— Облечи се подходящо. Там е горещо.
Същата вечер двамата с Робин отидохме да вечеряме в ресторант. В осем часа тя се киснеше във ваната, а аз се бях изтегнал на дивана в кабинета си и препрочитах записките си за Комитета. Неизвестно защо, Спайк предпочете да остане при мен. Вероятно се дължеше на мириса на пържоли, просмукал се в дрехите ми. Голата му валчеста глава почиваше на коленете ми. Хъркаше. Ритъмът беше приспивен и ожесточеният диалог започна да се замъглява пред очите ми.
Не научих нищо. Доспа ми се и разбрах, че е време да спра да чета.
Оставих протоколите и в същия миг телефонът иззвъня. Спайк се надигна, подскочи и изтърча към апарата, като лаеше.
— Докторе, тук е операторката от телефонната централа. На линията е една жена, която явно е много разстроена. Някоя си Мери Фарни.
Посетителката на Женския център в Санта Моника. Сломената майка на Шенийз.
— Свържете ме, ако обичате.
— Ало? — попита груб глас.
— На телефона доктор Делауер. Какво мога да направя за вас?
— Дадохте ми визитната си картичка… в Центъра. Казахте, че мога да… Работите с полицията, нали?
— Да. Какво има, госпожо Фарни?
— А-аз знам кой го направи.
— Кое?
— Кой уби доктор Дивейн.
Разсъних се напълно.
— Кой?
— Даръл. Ще убие и доктор Крувич. Може и да го е направил вече. Знам ли. Вероятно трябваше да се обадя на полицията, но вие…
— Кой е Даръл?
— Даръл… О, боже, как бих могла да забравя името му. Та той винаги е тук. Даръл Балистър. Той го е направил. Сигурна съм.
— Откъде знаете?
— Мразеше доктор Дивейн в червата. И доктор Крувич. Заради онова, което направиха.
— Абортът на Шенийз?
— Тази вечер дойде разярен и обезумял. Беше се дрогирал с нещо. Разкрещя се и прибра Шенийз. Каза, че щял да го спипа!
— Кого? Доктор Крувич ли?
— Да, и взе…
— В клиниката ли отиде?
— Не, не. Вече бил ходил там. Било затворено и това го вбесило още повече…
— Къде отиде, госпожо Фарни?
— В другия кабинет на доктор Крувич. В Бевърли Хилс. Опитах се да му попреча да не взима Шенийз, но той ме блъсна… Има нож. Видях го. Но Шенийз не трябваше…
Казах й да чака на линията, позвъних на 911 и им обясних, че в Бевърли Хилс има проблем, и те ме прехвърлиха.
— Административния център? — попита операторката в Бевърли Хилс. — Та това е на една крачка от нас. Можем да отидем пеша.
— По-добре тичайте — рекох аз и потърсих Майло.
Отговори телефонният му секретар. Обадих се в участъка, после на клетъчния му телефон, където най-сетне го намерих.
— Току-що излизам от клуб „Нан“ — рече той. — И познай какво…
— Спешен случай — прекъснах го аз и му разказах за Даръл Балистър. — Тя каза, че мразел Хоуп и Крувич заради аборта на Шенийз.
— Полицията от Бевърли Хилс тръгна ли?
— Да.
— Добре. И аз потеглям… Каква история. Измислихме толкова много теории, а да се окаже, че е някакъв смахнат тип.
— Вече бил ходил в клиниката, но вдигни на крак и полицията в Санта Моника. Нощем Крувич работи там и може да е тръгнал в тази посока.
— Ще го направя. А ти си запиши телефона и адреса на онази госпожа и я разпитай за подробностите, докато още има желание да помогне.
— Добре — отговорих аз, но когато отново потърсих госпожа Фарни, линията беше прекъснала.
Обадих се на „Услуги“, за да проверя какъв е номерът й, но госпожа Фарни не бе оставила телефона си. В указателя имаше само една фамилия Фарни. Позвъних, но никой не отговори.
Записах номера, облякох се и влязох в банята, за да кажа на Робин, че излизам.
— Внимавай, мили.
— Няма да си давам зор — рекох аз и се наведох да я целуна по врата. — Ще вървя на разстояние от полицията.
Полицията в Бевърли Хилс беше изпратила три патрулни коли. От булевард Санта Моника видях примигващите им светлини. Западният вход на Административния център беше препречен от магаре за рязане на дърва и едно униформено ченге ми махна да се насоча на изток, но точно когато обърнах, от мрака се появи Майло и му каза да ме пусне.