Паркирах на двайсет метра от сградата. Преди да сляза, зад мен спря голям бял микробус на една от телевизионните мрежи. От него изскочи обезумяла на вид жена с платиненоруси коси, сякаш се спусна с парашут от летящ самолет. Спря, огледа се и направи знак на звукооператора и на оператора. Останах в колата си. Тримата хукнаха към Административния център и когато видяха Майло, отново спряха.
Той поклати глава и им махна да продължат, после се приближи към мен. Беше облечен в същия сив костюм, с който бе в кабинета на Кенет Сторм, но бе сменил ризата и вратовръзката със сива фланелка. Представата му за подходящо облекло за посещение на баровете в Лос Анджелис. Светлините на най-близката патрулна кола оцветяваха лицето му в червено. Погледът му бе трескав.
— Какво става? — попитах аз.
— Заподозреният е задържан.
— Бързо действате.
— Злият Даръл се оказа мършав младок с бавни рефлекси. Причакал Крувич пред гаража до сградата, показал нож през прозореца на колата и му заповядал да слезе. Крувич ритнал вратата, която повалила Даръл, взел му ножа и тъкмо се готвел да го пребие, когато дошли ченгетата от Бевърли Хилс.
— А Шенийз?
— Ако тя е малка дребна блондинка в червена блуза, стоеше на тротоара и пищеше. Заведоха я в участъка заедно с Даръл. Обясних на полицаите, че той е заподозрян в убийството на Дивейн и да не вдигат шум, но явно някой е разбрал. Казаха, че мога да разговарям с него, веднага щом те приключат. А мамчето?
— Не можах да я задържа на линията.
Дойде още един телевизионен микробус. И трети.
— Пир за хищници — отбеляза Майло. — Хайде да видим какво прави нашият герой.
Плъзгащата се метална врата на гаража беше отворена, а сребристата „Бентли Турбо“ бе спряла наполовина на тротоара. Вратата откъм шофьора беше отворена и лампата осветяваше черни кожени седалки, хромирани контролни уреди и лакирано дърво.
Но вътре нямаше шофьор. Крувич стоеше наблизо. Беше облечен в черен костюм и черно поло, разговаряше с униформен полицай и разтриваше кокалчетата на ръката си.
Ченгето му се усмихна. Крувич стори същото и посочи бентлито. Полицаят изприпка до колата, качи се, докара я до ъгъла и спря, без да изключи двигателя. Върна се при Крувич, който се ръкува с него. После Крувич видя представителите на медиите и каза нещо на полицаите.
Репортерите насочиха микрофоните и той наведе глава и забърза към бентлито си. Майло и аз го настигнахме, точно когато докосваше дръжката на вратата.
— Добър вечер, докторе — каза Майло.
Крувич рязко се обърна, сякаш беше готов отново да се отбранява. Сетне пак потърка кокалчетата на ръката си и рече:
— А, здравейте, детектив Стърджис.
— Тежка вечер, а?
Крувич погледна ръката си и се ухили.
— Поду ли се? — попита Майло.
— Леко ме наболява, но малко лед и противовъзпалителен мехлем ще свършат работа. Добре че утре нямам операции.
Той се качи в колата си. Майло застана между отворената врата и автомобила.
— Хубава кола.
Крувич сви рамене.
— На четири години е. Взискателна е, но общо взето върви добре.
— Може ли да поговорим?
— За какво? Вече дадох показания на полицията от Бевърли Хилс.
— Съзнавам това, докторе, но ако нямате нищо против…
— Всъщност имам. — Крувич се усмихна. — Първо, денят ми беше тежък, а това бе капакът на всичко. Трябва да сложа лед на ръката си, преди да се е подула.
— Господине…
Крувич поклати глава.
— Съжалявам, трябва да се погрижа за ръката си.
Той превъртя позлатения ключ и моторът на бентлито забръмча почти безшумно. От множеството високоговорители прогърмя кънтри музика. Крувич усили звука още повече и включи на скорост.
Майло не помръдна. Телевизионният екип се бе насочил към нас. Крувич вдигна крак от съединителя и колата потегли. Майло бързо отстъпи встрани и Крувич затвори вратата.
— Кога можем да поговорим, докторе?
Крувич присви очи.
— Обадете ми се утре.
Бентлито тръгна и полицаите разчистиха пътя за бягството му.
22
Даръл Балистър наистина беше мършав. Беше висок метър седемдесет и пет и тежеше петдесет и осем килограма, според справката за задържането му. Деветнайсетгодишен, роден в Хаваян Гардънс. Настоящият му адрес беше някакъв хотел близо до Скид Роу.