— И тогава Даръл избяга, за да живее сам?
— Аха.
— Кога беше това?
— Не знам.
— Сигурно неотдавна, защото сега той е на деветнайсет.
Шенийз сви рамене и облиза устни.
Боутрайт влезе и й подаде шоколадов десерт.
— Заповядай, мила.
Момичето предпазливо го взе, махна опаковката от единия край и гризна малко, сетне рече:
— Бавно.
— Моля?
— Яж бавно, за да не се задавиш.
— Добър съвет — казах аз. — Това ли учихте в часовете по „Всекидневни навици на живот“?
— Да идваме навреме на среща, да слагаме салфетката за хранене на коленете си…
— Нещо друго?
— Аха.
— Какво?
— Безопасният секс означава живот — изкикоти се тя.
— Защо се смееш, Шенийз?
— Безопасен… секс — повтори момичето, без да спира да се кикоти.
— Какво означава безопасен секс?
— Презервативи. Даръл не ги обича.
— Така ли?
— Лошо момче.
Тя размаха показалец, продължи да се смее и пак докосна корема си.
— Кога разбра, че си бременна? — попитах аз.
Шенийз стана сериозна. Сви рамене и отново гризна от десерта.
Повторих въпроса.
— Нямах менструация. После коремът ми се наду. Мама рече: „О, не! По дяволите!“.
— Тя ли те заведе при доктор Крувич?
Момичето кимна.
— Каза ли ти защо?
Мълчание. Изведнъж Шенийз наведе глава и пак докосна корема си.
Наведох се към нея и съвсем тихо попитах:
— Кога ти каза майка ти за доктор Крувич?
Мълчание.
— Каза ли ти изобщо нещо?
Тя кимна.
— Какво?
— Нали знаете.
Усмихнах й се.
— А ти можеш ли да ми кажеш, Шенийз?
— Вие знаете.
— Не знам.
— Ами, аборт.
— Майка ти каза ли ти, че доктор Крувич ще ти направи аборт?
— Аха.
— Ти говори ли с доктор Крувич преди аборта?
— Аха.
— А говори ли с някой друг преди аборта?
Момичето кимна.
— С кого?
— С нея.
— Коя е тя?
— Доктор Дивейн.
— Какво ти каза доктор Дивейн?
— Че е хубаво за мен.
— Ти съгласи ли се с това?
Отговор не последва.
— Мислеше ли, че абортът е добре за…
— Налагаше се — ясно и отчетливо каза момичето. Очите й бяха бистри. Пречистени от гняв.
— Трябваше да мислиш, че е добре за теб?
Категорично кимване.
— Защо, Шенийз?
— Мама каза така.
— Майка ти каза, че трябва да…
— „Ти не можеш да го отгледаш, глупачко, а аз със сигурност няма да гледам копелето ти.“
Шенийз се вторачи предизвикателно в мен, сетне наведе глава и започна да си играе с опаковката от шоколадовия десерт. Ръката й отново се спусна към корема. Това ми напомни нещо… Чернокожото момиче в клиниката се беше успокоявало по същия начин.
— Знаеше, че ще ти правят аборт, така ли?
Мълчание.
— Шенийз…
— Аха.
— Знаеше ли, че доктор Крувич ще прави друга операция?
Тя поклати глава.
— А направи ли ти друга операция?
Отговор не последва.
Неочаквано момичето блъсна шоколада, който падна от масата.
Майло го взе. Анджела Боутрайт стоеше в ъгъла. Очите й бяха нащрек.
— Шенийз? — попитах аз.
Тя плъзна ръка под дантелената блузка и започна да масажира корема си.
— Направи ли ти нещо друго доктор Крувич?
Мълчание.
— Доктор Дивейн каза ли ти, че доктор Крувич ще направи и още нещо?
Мълчание.
— Доктор Дивейн накара ли те да подпишеш нещо?
Момичето кимна. Облиза устни, после ги избърса с опакото на ръката си. Размърда се на стола, изкривявайки тялото си в неудобна поза.
— Шенийз…
— Помияр — тихо изръмжа тя. Изкашля се и подсмръкна.
— Какво означава „помияр“, Шенийз?
— Като куче.
— Кой ти каза това, Шенийз?
Тя понечи да отговори, после стисна устни. Ръката продължаваше да разтрива корема, извършвайки бързи, кръгообразни движения. Спря, ощипа кожата, сетне продължи. Масажираше пъпа — входящата точка за операцията на маточните тръби.