— Кафе? — предложи Майло.
— Не. Не виждам защо трябва да стоя тук. Не съм направила нищо!
— Само няколко въпроса, госпожо. Шенийз каза, че е била заведена при доктор Крувич за аборт, но той завързал маточните й тръби, без да й каже.
— О, не! Не обвинявайте мен! Тя е голяма хитруша, лъже като циганка, повярвайте!
— Беше ли стерилизирана?
— Разбира се. Но знаеше. Обясних й всичко. И другите й го казаха.
— Кои?
— Лекарите, сестрите. Всички!
— Лекарите. Имате предвид доктор Крувич и доктор Дивейн?
— Точно така.
— Доктор Крувич е извършил операцията. Каква беше ролята на доктор Дивейн?
— Да говори с нея. Да я съветва. За да разбере. Казала го е, само за да защити онзи негодник…
— Направи ли доктор Дивейн нещо повече, освен да разговаря с Шенийз?
— Какво искате да кажете?
— Извърши ли медицински преглед?
Мери Фарни се поколеба.
— Не. Защо да го прави?
— Сигурна ли сте?
— Аз… Не бях непрекъснато в стаята.
— Кой видя Шенийз след операцията?
— Аз… Вероятно доктор Крувич и медицинската сестра. Предполагам.
— Предполагате?
— Беше през нощта. Аз работя денем. Взех я по-късно. Тя повръщаше и се чувстваше замаяна. Изцапа ми колата.
— Добре. Това стана в Женския здравен център в Санта Моника, така ли?
— Да.
— Кой ви препоръча да отидете там?
Тя се размърда на стола и подръпна едната от клепките си.
— Никой. Всеки знае какво правят там.
— Аборти и стерилизация?
— Да, и какво от това?
— Шенийз знаеше ли какво правят?
— Да.
— Тя каза, че не е знаела.
— Това е лъжа. Тя има проблеми с вниманието. Половината време живее в друг свят. Като капак на всичко. Голяма работа. Стерилизация. На другия ден вече вървеше.
— Каза, че имала схващане на мускулите — рече Боутрайт.
— И какво от това? Вие не се ли схващате всеки месец? Имаше схващане и газове. Един ден. Нямаше никакъв проблем, докато той не се намеси. Тъпанар. Сякаш щеше да бъде баща! Казал й, че са я кастрирали. Идиот. Тя дори не знаеше какво означава тази дума. Вече ви казах, нищо работа. Газовете са, защото те напълват с тях ей тук — тя докосна лонната си кост, — за да видят какво има там, после проникват през пъпа, и край. Това е всичко. Нали ви казах, че още на другия ден вървеше.
— Говорите така, сякаш познавате други жени, които са го правили — рече Анджела.
Мери Фарни се вторачи в нея. Отбранителността отстъпи пред искрен гняв.
— Е, и?
Боутрайт сви рамене.
— Да — добави Фарни, — и на мен го направиха. Доктор Крувич каза, че е опасно да имам още едно дете заради телосложението ми. Това устройва ли ви, госпожице? Имам ли вашето разрешение?
— Разбира се — отговори Анджела.
Мери Фарни махна с ръка.
— Какво знаете вие? След като Шенийз се роди и накрая разбраха, че няма да е нормална, баща й ме напусна. Имате ли деца, госпожице?
— Не, госпожо.
Усмивката на Мери беше самодоволна.
— Не й позволявайте да казва, че не е знаела. Тя подписа съгласие. Онзи малък задник я насъсква. Убеждава я, че могат да бъдат мама и татко. Сякаш бебето е било негово.
— Не беше ли от него? — попита Майло.
— Кой знае? Това е въпросът. Дори да беше негово, какво от това? Та той едва може да чете. Нима си мислите, че щеше да се грижи за нея и за бебето?
— Шенийз може ли да чете? — попитах аз.
— Малко.
— Какво е нивото й?
Мълчание.
— Отдавна не съм я изпитвала.
— Но се е подписала на документа — рече Майло.
— Казах й какво е и тя се подписа. — Фарни сложи ръце на кръста си. — А вие имате ли деца?
Той поклати глава.
— Никой няма деца — отбеляза тя. — Аз съм единствената достатъчно луда. А вие?
— Не — отговорих аз.
Тя се изсмя и попита:
— Може ли да запаля цигара?
Без да чака отговор, Мери Фарни извади пакет „Вирджиния Спим“ и запали.
— Кога за последен път правиха тест за интелигентност на Шенийз? — попитах аз.
— Кой знае? Вероятно в училище.
— Вероятно?
— Мислите, че ми казват какво правят? Само пишат. Купчината със сведенията за нея е ей толкова дебела.