— Не е Даръл.
Той се засмя.
— Клубът определено не е мястото за срещи на Даръл. Тук става дума за хора с високо обществено положение и за много омраза. От друга страна, прокурорът ще ми се присмее, че съм се опитал да замеся Динаполи. Освен това, Даръл има мотив, защото е заплашил с нож Крувич.
— Същият нож, използван за убийството на Хоуп и Манди?
— Размерите изглеждат същите. Хубав остър ръб, но такива ножове дал господ. Ще видим какво ще кажат патоанатомите. Да се надяваме, че момчетата от централния участък ще претърсят дома на Даръл. Може нещо да изскочи оттам.
— Още ли искаш да отида до Хигинсвил?
— Разбира се. Защо не? Стерилизацията е една от загадките и бих искал да знам защо публично Хоуп е защитавала възгледа за контрол върху собственото тяло, но с готовност е служела на Крувич в дейността му по стерилизацията. Как мислиш? Знаела ли е Шенийз какво правят с нея?
— Може би са й казали по някакъв мъгляв начин. Макар че с нейния интелект, истинското съгласие е съмнително. А да я накарат да подпише съгласие би било просто, защото е неграмотна. Но дали госпожа Фарни е действала недобронамерено, натрапвайки процедурата? Нека умните глави в централния участък се позабавляват с това. Както тя каза, ние нямаме деца, а госпожа Фарни е онази, която трябва да живее с безразборните връзки на Шенийз. Несъмнено Крувич и Хоуп би трябвало да знаят по-добре, но явно са били доста бързи. Деветстотин долара за аборта, още деветстотин за стерилизацията, плюс хонорара на Хоуп и други разноски.
— Повече от два бона за час работа. Не е зле.
— А вероятно е извършил още няколко подобни процедури същата нощ.
— Може би двамата са били партньори и Хоуп е получавала по-големия дял, служейки му като подкрепа в стерилизацията на непълнолетни. Като имам предвид официално обявените й доходи, сигурно е потулвала тези хонорари.
— Ами ако Манди е била свързана по някакъв начин с всичко това… — рекох аз. — Може би Крувич я е лекувал и са се сприятелили. Вероятно му е довела други пациентки. Момичета на повикване. Танцьорки. В този занаят има множество потенциални аборти.
— И множество потенциални врагове. И защо е била убита Манди?
— Научила е нещо, което не е трябвало да знае, или е докарала неприятности някому.
— Но тогава защо тя и Хоуп са мъртви, а Крувич е жив и здрав?
Нямах отговор на този въпрос.
— Каквито и да са подробностите — казах аз, — имаме категорично доказателство, че Крувич е заобикалял правилата. Може би затова са го изритали от университета във Вашингтон. Кой знае какво друго е направил и кого е ядосал.
— Например?
— Карал е през куп за грош. Човек, по-умен от Даръл. Той и Хоуп заедно. И по някакъв начин Манди е била част от това.
— Но пак същата засечка — те са мъртви, а той… Я ми кажи, тази вечер стори ли ти се уплашен?
— Не, но може би има твърде високо самочувствие. Или наистина не съзнава, че някой чака подходящ момент да го спипа.
— Търпелив убиец?
— Ако имаш право за Кати Динаполи, много търпелив — казах аз.
Майло прехапа устни.
— Какво има? — попитах аз.
— Очертанията, които придобива този случай. Чакане, дебнене, дългосрочни планове. Онези рани. Проклета режисура.
25
— Артишо? — попита служителят на бензиностанцията. — Това не е ли в Касторвил, чак нагоре до Монтерей?
Той имаше криви крака и голям корем. Темето му беше плешиво, но отзад висеше плитка — кафява като зъбите му. Ухили се и повтори: „Артишо?“, после изми предното стъкло и ми взе двайсетачка.
Отклоних се от магистрала пет, за да налея бензин след Грейпвайн, където движението внезапно се увеличава като задръстен маркуч и по правило в мъгла се струпват най-малко петдесетина коли. Тази сутрин беше горещо и мъгливо, но имаше видимост.
Върнах се на магистралата и продължих на север. Според картата, с която разполагах, Хигинсвил се намираше на запад от Бейкърсфийлд и на юг от езеро Буена Виста. На сто и петдесет километра от Лос Анджелис и с двайсет градуса по-горещо. Земята беше равна и зад короните на гигантските каучукови дървета се виждаха зелени поля. Ягоди, броколи, люцерна, марули — всички се бореха за оцеляване в просмукания с бензин въздух.
Един завой на двулентовото шосе ме отведе нагоре в планините, осеяни с малки ранча и порутени крайпътни къщурки, сетне надолу, в сухата долина, където видях табела ХИГИНСВИЛ, НАСЕЛЕНИЕ ХИЛЯДА ДВЕСТА ТРИЙСЕТ И ЧЕТИРИ. Буквите бяха почти изтрити, а лимонът от ламарина отгоре — ръждясал.