Минах покрай къса редица от дъбове и прекосих пълното с наноси корито на потока, после покрай паркинга на затворен спортен център и полуразрушен хамбар с напукана табела КАУБОЙСКО ОБЛЕКЛО на покрива. След още един пуст паркинг се появи главната улица, Лемън Булевард, която беше пълна с едноетажни сгради — бакалии, кафенета, магазини, бар и църква.
Сутринта се обади Майло. Каза ми, че местната власт се представлява от шериф на име Ботула. Базата му беше в края на улицата и представляваше розова квадратна сграда. Отпред стоеше патрулната кола — стар зелен форд.
Вътре, зад високото до кръста гише седеше пълно, хубаво, светлорусо момиче, което изглеждаше твърде малко, за да гласува, и съсредоточено четеше. Пред нея имаше телефонен номератор. Зад момичето смугъл мъж от испански произход в сиво-кафява униформа се беше навел над метално бюро. И пред него лежеше разтворена книга. Не изглеждаше по-голям от момичето.
Звънчето над вратата издрънча. Двамата вдигнаха глави. Младият мъж имаше гладка кожа с цвета на индийско орехче и широката уста на ацтек. Черната му коса беше права, тънка, подстригана късо отстрани и разделена на път в средата. Очите му имаха цвета на препечени бадеми и изгаряха от желание да наблюдават.
— Доктор Делауер? Аз съм шерифът Ботула. — Той се приближи до гишето, махна резето на люлеещата се врата и подаде топла, силна ръка. — Това е Джуди, нашият заместник-шериф, администратор и диспечер.
Момичето го погледна така, сякаш искаше да каже: „Сигурно се шегуваш“ и той се ухили.
— Джуди Ботула.
Тя затвори книгата и дойде при нас.
Прочетох заглавието на корицата — „Основи на събирането на доказателства“.
— Нищо потресаващо — каза Джуди.
— Нови сме тук и все още се приспособяваме — рече той.
Минах зад гишето и взех стол.
— Колко нови?
— От два месеца. Всеки работи на половин ден. Редуваме се.
На стената имаше облегнат парцал с дръжка и Ботула го сложи зад шкафа. Стените бяха чисти и голи, без обичайните плакати и бюлетини, а подът — безупречно изтъркан, макар и изподраскан.
Джуди донесе стола си и се настани. Беше висока почти колкото съпруга си. Имаше широки рамене и едри гърди. Излишните килограми се дължаха както на мускули, така и на тлъстини. Беше облечена в бяла плетена блуза, джинси и маратонки. На колана си имаше значка. Очите й бяха тъмносини, тъжни и леко укорителни.
— И двамата завършихме програмата по криминално правосъдие във Фресно — обясни тя. — Искаме да влезем в Академията на ФБР, но в момента има голяма конкуренция, затова решихме, че година-две опит няма да ни се отрази зле. Не че тук е много вълнуващо.
— Тихо и спокойно — добави съпругът й.
— Меко казано.
Ботула се усмихна.
— Имаме време да учим… Разследвате убийство, така ли? Чухме за случилото се. А днес бе извършен арест.
— Вероятно погрешна следа — рекох аз.
— Да, така каза детектив Стърджис… Значи сте психолог, работещ по убийство — това вече обичайна практика ли е в Лос Анджелис?
— Не. Само понякога работя с детектив Стърджис.
— Правили ли сте профил на сериен убиец?
— Не.
Той кимна, сякаш казах да.
— Интересно е. И как действате по случая?
— Опитваме се да научим колкото е възможно повече за доктор Дивейн.
— Защото и тя е била психолог ли?
— Предимно защото не знаем много за нея.
— Да, има логика… Ами, ето докъде сме стигнали засега. След като говорихме с детектив Стърджис, решихме да изровим нещо от градските и училищните архиви и да поговорим с бивши възпитаници. Но се оказа, че преди десет години архивите са опаковани и изпратени в Сакраменто и още не можем да ги издирим. А училищата са затворили горе-долу по същото време.
— Случило ли се е нещо преди десет години?
— Да. Градът е замрял — отговори Джуди, — както сам виждате. По-рано е имало лимонови горички и малко местни жители, но най-вече сезонни работници и цитрусови компании, собственици на магазините. Преди десет години рязко застудяване унищожило лимоните, а останалото било довършено от насекомите. Сезонните работници се преместили, лагерите затворили и вместо отново да засадят лимони, компаниите купили земя другаде. Местните хора зависели от сезонните работници, затова една група тръгнала с тях.