— Казаха ми, че сте била учителка, госпожо Кампос.
— Кой ви каза?
— Шерифът Ботула и неговата…
Тя изсумтя.
— Онези двамата. Какво друго ви казаха? Че съм градската луда?
— Само че можете да ми помогнете да получа информация за една жена, израснала тук. За съжаление тя беше убита и полицията в Лос Анджелис ме помоли да…
— Убита? За кого говорите?
— Хоуп Дивейн.
Това изсмука кръвта от лицето й. Тя погледна кучетата и когато отново се обърна към мен, изражението й представляваше смесица от покрусена невинност и затвърден песимизъм.
— Какво се е случило с нея? Кога?
— Преди три месеца някой я наръга с нож пред дома й.
— Къде?
— В Лос Анджелис.
— Кажете ми, тя не стана ли доктор по нещо?
— Беше психолог.
— Това е почти същото.
— Мислеше да стане доктор ли?
Елза Кампос се вторачи някъде покрай мен, в сухото пусто поле. Докосна лицето си и опъна кожата, и за миг видях една по-млада жена.
— Убита. Невероятно. Имате ли представа кой го е направил?
— Не. Засега сме стигнали до задънена улица. Ето защо полицията се опитва да разбере колкото е възможно повече за нея.
— И затова ви помолиха да дойдете тук.
— Точно така.
— Говорите за полицията в трето лице. Това означава ли, че не сте един от тях? Или само си придавате важност?
— И аз съм психолог, госпожо Кампос. Понякога давам съвети на полицията.
— Имате ли доказателство за това?
Показах й картата си.
Тя я прочете и ми я върна.
— Само исках да се уверя, че не сте репортер. Ненавиждам ги, защото веднъж написаха статия за кучетата ми и ме изкараха луда. — Тя докосна заострената си брадичка. — Малката Хоуп. Не твърдя, че помня всичките си ученици, но нея не съм забравила. Добре, влезте.
Елза Кампос тръгна към къщата и ме остави сам да отворя портата.
Влязох в оскъдно осветена гостна, пълна с евтини мебели и купи с храна за кучета. Лавици, отрупани с керамични и стъклени съдове, миризма на влажна козина и дезинфекционни препарати. Над камината имаше часовник с кукувица.
Кухнята беше на три крачки. Госпожа Кампос ме покани да седна и аз влязох там. На плота се мъдреше сешоар, няколко шишета с кучешки шампоан, микровълнова фурна и пластмасова клетка. Вътре имаше нещо малко, бяло и неподвижно. Отгоре бяха сложени стъклени ампули, спринцовки и бинтове.
— Хей — рече Елза и пъхна пръст през телената вратичка на клетката.
Кученцето изплези език и изскимтя.
— Искате ли нещо за пиене?
— Не, благодаря.
Отпуснах се на сивия шезлонг. Пухените възглавници се наместиха и ме обгърнаха. От двете страни на часовника с кукувицата имаше избелели снимки на природни пейзажи. Пердетата бяха от кафяво плюшено кадифе, а полилеят на тавана — приспособление от прашни крушки, в плетеница от пожълтели еленови рога.
Елза Кампос извади бира от хладилника.
— Притеснявате се да не хванете нещо, защото тук е зоологическа градина? — Тя отвори бутилката и отпи. — Е, зоопаркът е чист. Не мога да премахна миризмата, но макар да прибирам ранени животни, не искам да живея в мръсотия.
— Разбирам ви.
— Кажете го на онези двамата.
— Семейство Ботула?
— Семейство Ботула — повтори тя със същия подражателски тон. — Господин и госпожа Шерлок Холмс. Първата седмица, когато дойдоха тук, започнаха да се мотаят насам-натам с онази стара бричка, която им даде областната управа, сякаш имаха някаква работа.
— Сигурно са се запознавали с фактите.
Усмивката й беше мимолетна като мигване на око.
— Какви факти може да има тук? Че плевелите са пораснали с още пет сантиметра? Да изпратят мостри във ФБР? — Тя пийна още бира. — Каква двойка. Непрекъснато обикалят насам-натам. Още в началото видяха моята глутница, спряха, слязоха от колата и започнаха да дрънкат веригата. Не е необходимо да казвам, че кучетата се развълнуваха. Излязох да видя каква е тази врява. Те се опитваха да преброят кучетата. Записваха. После тя ме огледа от главата до петите, а той започна да декламира здравния кодекс. Трябвало ми разрешително за кучешки приют, защото животните били много. Изсмях се и се прибрах. Оттогава не съм имала нищо общо с тях. Изпращат ги от Фресно, за да служат една година в Забвението. Тук не се случва нищо. Няма ресторанти „Макдоналдс“, нито кабелна телевизия. Направо пощуряват и гледат да се махнат. Телевизионното поколение. Господ да е на помощ на животните и на всички други, когато такива като тях дойдат на власт.