— Замина ли за Сан Франциско със собственика на клуба?
— Не знам, но защо би я взел, след като около него гъмжеше от млади момичета? По онова време Лоти е била твърде стара за неговия занаят.
— Как се казваше?
— Крувински. Поляк, югославянин, чех или нещо подобно. Говореше се, че бил чуждестранен генерал през Втората световна война, изнесъл пари от Европа, дошъл в Калифорния и започнал да купува земя. Защо питате?
— Хоуп работеше за лекар на име Милан Крувич.
— Ами, тогава — усмихна се тя, — изглежда вече имате улика. Защото Милан беше малкото име на Крувински, но всички му викаха Мики. Не че беше нисък, но много дебел. Навсякъде. Дебел врат, корем, устни. Веднъж, когато с втория ми съпруг отидохме в Бейкърсфийлд, го видяхме да закусва. Широка усмивка, приятно, сухо ръкостискане. Ала знае ли човек… Но Джо, моят съпруг, ме предупреди да стоя далеч от него. Каза ми: Нямаш представа е какво се занимава този тип. На колко години е доктор Крувич?
— Горе-долу колкото Хоуп.
— Тогава би трябвало да е неговият син. Защото Големия Мики имаше само едно дете — Малкия Мики. Той и Хоуп бяха в един клас в гимназията в Бейкърсфийлд. Всъщност той беше момчето, което спечели наградата „Брук-Хейстингс“ заедно с Хоуп. Всички се съмнявахме, че е било нагласено, но щом е станал лекар, може би наистина е бил умен.
— Защо се съмнявахте, че е нагласено?
— Защото Големия Мики беше собственик на компания „Брук-Хейстингс“. И на най-голямата кланица в града. И на заводи за опаковки, монетни автомати, бензиностанция, ферма. И на всичко отгоре — на клубовете. Непрекъснато купуваше.
— Жив ли е още?
— Не знам. Аз съм далеч от града, седя си тук и си гледам работата.
Госпожа Кампос взе трофея и го почука с нокът. Позлатата беше евтина и от повърхността се отрониха няколко прашинки, които се понесоха към пода.
— Джо, моят съпруг, беше пушач. Пушеше по четири пакета на ден и накрая се разболя от емфизем. В деня, когато Хоуп дойде, той беше в спалнята отзад. С кислородна маска. След като тя си тръгна, аз влязох и му показах трофея и статията, а той прихна да се смее. Получи такива хрипове, че едва не умря. Попитах го какво толкова смешно има, а той рече: Познай кой е спечелил при момчетата. Хлапето на Големия Мики. Продължи да се смее и добави, че проститутката сигурно е работила извънредно, за да помогне на дъщеря си. Думите му ме накараха да се почувствам отвратително. Гордеех се с преподавателската си работа, а той разби илюзиите ми. Но не казах нищо, защото как можеш да спориш с човек в това състояние? Освен това подозирах, че говори истината, защото знаех каква е Лоти. Но Хоуп беше надарена и се обзалагам, че беше заслужила наградата. Какъв лекар е станал Малкия Мики?
— Гинеколог.
— Да бърника в жените? Е, крушата не пада по-далеч от дървото. И Хоуп е работела с него. Защо?
— Той е специалист по оплождане. Каза ни, че Хоуп давала консултации на пациентките му.
— Оплождане. Колко смешно.
— Защо?
— Синът на Големия Мики да помага в създаването на нов живот. Свестен човек ли е?
— Не знам.
— Би било хубаво, ако е свестен. Двамата с Хоуп са успели да надраснат произхода си. Дано съхранява живота вместо да го прекъсва, както правеше баща му.
— Да не би Големия Мики да е убивал хора?
— Нищо чудно, макар че аз имам предвид начина, по който психически довършваше онези момичета. Използваше ги. Пък и как само се държеше с животните. Това винаги е показателно. Кланицата му беше голяма и сива, с релси. Вкарваха добитъка от единия край, натъпкан във вагонетки, а от другия излизаха късове месо, висящи на куки. Видях го с очите си, защото Джо ме закара там веднъж, когато отидохме да вечеряме в града. Такива неща го забавляваха моя Джо. Беше късно през нощта, но кланицата още работеше с пълна сила. Шумът и миризмата се усещаха от километър и половина. Побеснях. Накарах Джо да обърне. Той го направи, но не и преди да ми разкаже как Големия Мики обичал да ходи там около полунощ. Слагал си гумена престилка и ботуши и грабвал бейзболна бухалка. Работниците спирали поточната линия, окачвали няколко бика и прасета и го оставяли да ги удря до насита. — Тя потрепери. — Такава била представата му за развлечение.