— И на Манди Райт — добавих аз, — с която Крувич може да се е запознал чрез бизнеса на баща си.
— Точно така. Клуб „Нан“ е идеалното място, където би висяло хлапето на един гангстер. А Манди може да го е измъкнала от клиентелата на Барони. Полицията в Лас Вегас намери Тед Барнаби, приятеля й. Още се занимавал с карти, но не в Невада, а тук, в Палм Спрингс, в едно от казината в индианския резерват. Ще отида там веднага щом напиша доклада си, ще го изненадам и ще видя какво ще излезе.
— Искаш ли компания?
— Нямаш ли планове за вечерта?
— Робин е на работа. Смяташ ли да останеш там цяла нощ?
— Не, няма причина. Сега съм с поршето, което означава по час и четвърт в двете посоки. Пък кой би ме глобил за превишена скорост?
29
Разстоянието от Лос Анджелис до Палм Спрингс е двеста километра по една-единствена междущатска магистрала, номер десет.
Първата половина от пътя ви отвежда в извънградската вилна зона на изток, където живеят богаташите, после в областта Сан Бернардино, където въздухът се движи по скалата приятен-отровен, в зависимост от вятъра и божиите прищевки, а гледката представлява приспивно еднообразие от магазини, търговски центрове, паркинги и крайпътни къщи. Сетне идват обработваемите площи и железопътните паркове около Монтана и след Юкайпа движението намалява, въздухът става сух и чист. Минаваш покрай черешовите горички на Бомонт, през прахоляка от сива мръсотия и бели скали и вдясно виждаш заснежените върхове на планината Сан Бернардино.
Пустият път е покана да увеличиш скоростта и повечето шофьори го правят. През пролетта златната младеж, заредена с бира, трева и илюзии за безсмъртие, фучи по магистралата. Крещят и висят от малките си открити коли, разменяйки си сексуални поздрави. Повечето стигат до Палм Спрингс, но някои свършват в канавката.
Крайпътните патрули се крият, наблюдават и правят всичко възможно да поддържат смъртността в допустими граници.
Спряха Майло само веднъж, точно преди прохода Сан Джорджио, дълго след като бе паднал мракът. От Ривърсайд той караше със сто и четирийсет километра в час. Поршето е бяло, 928, на девет години и в идеално състояние. Младият полицай го погледна с възхищение, после провери документите на Майло и мигна само веднъж, когато Майло каза, че работи по убийство и иска да изненада важен свидетел.
Ченгето му върна документите и издекламира предупреждение, че по пътя има луди, затова да внимава, сетне гледа след нас, докато се отдалечихме.
Пристигнахме в Палм Спрингс в десет вечерта. Минахме покрай редица пресечки с евтини къщи и влязохме в покрайнините на бизнес района. За разлика от Бейкърсфийлд, тук малко неща се бяха променили. Същата занемарена смесица от магазини за употребявани вещи с претенции за антиквариати, мотели, бутици за дрехи и ужасно грозни предмети на изкуството. Големите пари бяха в Палм Дезърт и Ранчо Мираж.
— Търси Палм Гроув Уей — рече Майло. — Казино „Сън Палис“.
— Не ми прилича на индиански резерват.
— Какво очакваш? Индиански колиби и стълбове за жертвоприношения? Тези индианци са късметлии. Били са изритани в пустинята, но тяхното парче земя започнало да пуска лъскава черна течност, затова забогатели, научили какво означава вратичка в закона, разбрали, че са самостоятелна нация и завели дело за правото да упражняват хазартни игри. Накрая държавата им дала зали за бинго, но останала непреклонна по въпроса за неморалността на хазарта.
— После държавата поела контрола върху лотарията — добавих аз, — и спорът станал не толкова противоречив.
— Точно така. Индианците из целия щат възприели хазарта. В Санта Инес има ново казино. Държавата продължава да се бърка, бавейки се да издава разрешителни и да не позволява на индианците да произвеждат игрални автомати, нито да ги изнасят от страната. А това е важно, защото игралните автомати са източник на пари номер едно. Ето защо ги внасят незаконно и след като се окажат на територията на страната, никой не може да направи нищо.
— Детективе — казах аз, — говориш така, сякаш оправдаваш закононарушенията.
— Има закони и закони.
— Палм Гроув Уей — рекох аз и посочих следващата пресечка.
Той зави наляво. Излязохме на още една търговска улица. Още мотели, обществена пералня и заведения, претъпкани с хора, просмукани с мазнина и с горещ нощен въздух. После пред нас блеснаха ярки синьо-зелени и жълти светлини, подредени във формата на каубойска шапка, увенчаващи сто и петдесет метрова кула.