— Защо не се върна в Лас Вегас, Тед?
— Лоши спомени.
— Това ли е единствената причина?
— Достатъчна, нали? Аз идентифицирах тялото й, човече.
Той поклати глава и облиза устни.
— Не отбягваш ли някого?
— Кого?
— Убиецът на Манди.
— Клиент? Защо да го отбягвам?
— Откъде знаеш, че е клиент?
— Не знам, само така мисля. Но какво друго може да се очаква? Такива като нея непрекъснато се забъркват в разни каши. Нали знаете. Рисковете на професията.
— Държаха ли се грубо с нея?
— По някой белег тук-там. Нищо сериозно.
— Имаш ли представа кой го е правил?
— Не. Тя не ми казваше имената. Така се бяхме разбрали.
— Как?
— Не й се бърках, а тя ми посвещаваше свободното си време. — Той се усмихна накриво. — Бях хлътнал по нея повече, отколкото тя по мен. Виждали ли сте я на снимка?
— Аха — отговори Майло.
— Прелестна е, нали?
— Живяхте ли заедно?
— Никога. Точно това се опитвам да ви обясня. Тя искаше самостоятелен апартамент, собствено пространство.
— Собствено пространство за работа?
— Да — по-силно каза Барнаби. Изпука кокалчетата на пръстите си и тъжно ги погледна. — Тя беше невероятна. Наполовина хавайка, наполовина полинезийка. Най-красивите хора на света. Отначало бях лапнал до полуда по нея. Исках да скъса с начина си на живот. Всичко. Казах й, научи се да се пазариш, с твоята външност ще живееш само от бакшиши. Тя се засмя и рече, че иска сама да си е шеф. Обичаше парите. Хубавите неща.
— Кои?
— Дрехи, бижута, коли. През няколко месеца си купуваше нова кола. Шевролети, беемвета. Последния път беше ферари втора употреба. Непрекъснато продаваше и купуваше. Взимаше ги от един от онези крайградски паркинги, където несретниците складират гуми за пари. Казах й, не познавам момиче, което да е толкова лудо по колите. Тя се засмя и рече: „Аз съм по мощните двигатели. Затова харесвам теб“. И ето докъде я доведе всичко това. Не знам нищо повече. Същият скапаняк е очистил някое момиче в Лос Анджелис, така ли? Както Манди беше убита.
Майло не отговори.
— Някой от онези серийни убийци, нали? — продължи Тед. — Има логика.
— В кое?
— Те винаги нападат проститутки. — Барнаби се намръщи. — Манди беше такава, макар че се мислеше за актриса.
— Тя ли ти каза, че е актриса?
— Да, но почти на шега.
— Какво искаш да кажеш?
— Преструвала се на такава, каквато иска клиентът.
— Участвала ли е в порнографски филми?
— Доколкото знам, не.
— Не?
— Не!
— Разказа ли ти по-подробно в какво се изразява актьорското й майсторство?
— Не.
— Или за кого се е преструвала?
— Когато я попитах за това, тя се ядоса и аз млъкнах. Нали ви казах, че не споделяше.
Физическа връзка между момиче на повикване и професор.
Майло ме погледна.
— Живеехте отделно, така ли?
— Да.
— Къде се срещахте?
— Предимно в моя апартамент.
— А в нейния?
— Само във вторник. Свободният й ден. — Тед облиза устни и сви пръсти. — Сега имам нова приятелка. Тя не знае за Манди.
— Какво работи новата ти приятелка?
— Не е като Манди. Касиерка е. В „Трифти Дръг“. Не може да се сравни по красота с Манди, но аз нямам нищо против. Живее в Индио. Мисли да се премести при мен.
— Къде се запознахте?
— Тук. Какво значение има? На едно празненство.
— А къде се запозна с Манди?
— В казиното, където работех. Биваше ме и ме сложиха на маса с висока миза — петстотин долара. Тя се навърташе там. Играеше от време на време, но аз знаех каква беше целта й.
— Каква?
— Да свали някой богаташ. Гледаше къде е най-голямата купчина с чипове, промъкваше се там, навеждаше се над мъжа и духваше в ухото му.
— Минаваше ли този номер?
— А вие как мислите?
— Имаше ли редовни клиенти?
— Не знам, човече. Може ли да тръгвам?
— След малко, Тед. Значи, що се отнася до взаимоотношенията ви, тя е командвала.
— Аз й позволявах! Тя беше прелестна. Но си взех поука. Както се казва в песента. Искаш ли да бъдеш щастлив, ожени се за грозно момиче.