— Говорихте ли за женитба?
— И още как. Ограда с бели колчета, две хлапета и шибан микробус. Нали ви казах, че Манди обичаше хубавите неща.
— Дрехи, бижута, коли.
— Точно така.
— И кокаин.
Барнаби отново сви пръсти.
— Няма да отговоря на това.
— Защо не?
— Нямате правомощия на територията на резервата. Разговарям с вас, защото обичах Манди. Имам право да си тръгна когато поискам.
— Вярно е, но какво ще стане, ако отида в полицията в Катидрал Сити и им разкажа за миналото ти?
— Какво минало?
— Ченгетата в Лас Вегас казаха, че двамата с Манди сте се дрогирали и ти си бил доставчикът й.
— Глупости.
— След смъртта й си започнал да се друсаш още повече. Затова никой в Лас Вегас не те искал на работа.
Потта на надупченото му като със сачми лице му придаваше вид на поничка с прясна глазура. Барнаби се обърна с гръб към нас.
— Защо използвате това срещу мен?
— Нищо не използваме срещу теб, Тед. Искам да науча колкото е възможно повече за Манди.
— И аз ви казвам каквото знам!
— Повдигнах въпроса за дрогата, защото ме интересува начина на живот на Манди.
— Нейният начин на живот? Какъв мислите, че беше? Да се чука с мъже!
— Наркотикът означава лоши типове. Те нараняват хората.
Барнаби не каза нищо.
— Манди дължеше ли пари някому?
— Никога не съм виждал банковата й сметка.
— Някой от момчетата, от които ти купуваше кокаина, да й се е ядосал за нещо?
— Вие казвате, че съм й купувал кокаин.
— Да е ядосала някой от лошите?
— Не ми е известно.
— Търгуваше ли секс за кокаин?
— Не ми е известно.
— И ти никога не си й уреждал да го прави?
— Не съм сводник.
— Само приятел през свободното време.
— Вижте какво — рече Барнаби, — аз нямах власт над нея. Тя си беше господар. Харесваше ме, защото я изслушвах. Умея да слушам. Когато работиш в казино, непрекъснато слушаш тъжни истории.
— Какви бяха проблемите на Манди?
— Доколкото знам, нямаше такива.
— Щастливка.
— Така изглеждаше.
— И нямаш представа кои бяха редовните й клиенти?
— Не.
— В нощта, когато беше убита, спомена ли с кого ще се среща?
— Явно не разбирате. Тя никога не говореше за работата си.
— Казал си на полицията в Лас Вегас, че в онази нощ си бил на работа.
— Не беше необходимо да им казвам. Един милион хора ме видяха. Разбрах за убийството едва на другия ден, когато й се обадих и някакво ченге вдигна телефона. Казаха ми да се явя в участъка. После да отида в моргата и да разпозная трупа.
— Манди работеше ли някъде другаде, освен в апартамента си?
— Вероятно.
— Вероятно?
— Ако свалеше някой играч, който е имал запазена стая в казиното, вероятно са се качвали горе.
— Ако?
— Добре, когато.
— Работеше ли на улицата?
— Да. Тя беше закоравяла проститутка.
— Имаш ли представа защо е била убита на улицата?
— Вероятно е изпращала клиент и той нещо е откачил.
— Имаше ли навика да изпраща клиентите?
— Откъде да знам? Само предполагам.
— Никога ли не си я посещавал, докато тя работеше?
— Да, направих го веднъж и тя адски се ядоса.
— Манди е определяла правилата, така ли?
— Манди беше звездата, човече. — Барнаби леко се усмихна. — Един път, когато беше в добро настроение, тя рече: „Знам, че се вкисваш от онова, което правя, но се опитай да го преодолееш. Не е нищо особено. Само преструвка“. Да, казах аз, и накрая получаваш Оскар. Тя се засмя и отговори: „Точно така, би трябвало да дават Оскари за моята професия — най-малко за второстепенна роля за актриса с разкрачени крака“. Това ме вбеси. Не ми хареса, като го чух. Но на нея й се стори смешно и се хили като ненормална.
— Кога беше стерилизирана?
Барнаби отпусна ръце.
— Какво?
— Кога завързаха маточните й тръби?
— Преди да се запознаем.
— Колко преди това?
— Не знам.
— Но ти го е казала.
— Каза го, само защото се държах глупаво. Започнах да дърдоря колко обичам децата и че един ден би било страхотно да имам няколко. Тя много се смя. — Той пак облиза устни. — Попитах я какво толкова смешно има, а тя рече, много си сладък, Теди. Хайде, отиди да начукаш някое свястно момиче. Направи едно дете и заради мен, защото мен ме оправиха. Попитах я какво иска да каже. И тя отговори, че са я оперирали. Попитах защо го е направила? Тя рече, че вече нямало да кърви всеки месец, нито да се притеснява дали ще забременее или да гълта хапчета, от които да хване рак. После отново се засмя и каза, че го смята за професионален разход. Би трябвало да й направят данъчна отстъпка. Много смешно. Това изобщо не ми хареса, но с Манди или продължаваш да се возиш, или слизаш от колата. Когато човек й угаждаше и се смееше с нея, всичко беше страхотно.