— Радвам се, че не съм бил гаменче в училище. Човек никога не знае в какво може да се превърне, когато порасне.
Робърт разгледа снимките от аутопсията, но спря, когато стигна до половината.
— Тя е имала белег от венепункция на дясната ръка — съобщи, показа едната фотография на партньора си и провери записките на патоанатома. — Вероятно е придобит в деня на смъртта й.
Карлос кимна.
— Убиецът се е нуждаел от кръвта й.
— Именно. Деби се е удавила. Не е имало кръв, която убиецът да вземе. А му е трябвала кръв, за да напише числото върху следващата си жертва — отец Фабиан. Трябва да разговаряме с Джонатан Хейл.
— Това ще бъде проблем — призна Гарсия.
— Защо?
— Той прекарва Коледа в дома на родителите си далеч от тук.
— Колко далеч?
— В Тенеси.
— По дяволите!
На вратата се почука.
— Влез — извика Карлос.
Хопкинс се вмъкна в кабинета. Носеше под мишница обичайната си синя папка.
— Открих го.
107.
— Кого си открил? — попита Хънтър.
Двамата детективи се втренчиха в Хопкинс, който се намръщи, когато погледът му се спря на рисунките на човечето на дъската.
— На бесеница ли играете?
— Зарежи фигурите, Иън — каза Робърт. — Кого си открил?
Младото ченге се усмихна.
— Първата жертва. Точно след като ти ми се обади в моргата, попаднах на досието му. Бял мъж, метър осемдесет и осем, сто килограма. Единственият човек, когото намерихме с възпоменателен часовник на „Ел Ей Лейкърс“ от финала на НБА. Трупът е приет преди три седмици. — Той поклати глава. — Гледката не е приятна. И няма да повярвате как е умрял.
— Нека отгатна — прекъсна го Хънтър. — Ужилен е от оси.
Колегите му се вторачиха в него.
— От къде знаеш, по дяволите?
Робърт им обясни, че Питър Елдър е разпознал Стратър като водач на уличната банда и му е съобщил факта, че е бил алергичен към отровата на осите и много се е страхувал от тях.
— Е, убиецът е свършил страхотна работа. Ето как е изглеждал мъртвият, когато са го намерили окован с верига за стената в сутерена му в Кълвър Сити. — Иън подаде снимка на Хънтър, който изтръпна, като я видя.
На пода, облегнат на тухлена стена, с ръце, оковани за китките и протегнати високо над главата, опреше жестоко обезобразен труп на гол мъж. Лицето му беше уродливо подуто, а очите — подпухнали и затворени. На гърдите му имаше продълговато отвесно петно кръв.
— Първата жертва. — Робърт показа снимката на партньора си.
— Нищо чудно, че никой не е разпознал числото като важна улика — отбеляза Карлос. — Изглежда така, сякаш от устата на жертвата е потекла кръв и е капала по гърдите.
— В доклада от аутопсията пише, че обектът е проявил систематична реакция и е умрял от анафилактичен шок, предизвикан от силната му алергия към отровата на осите — обясни Хопкинс.
Гарсия потърка лице, сякаш го заболя.
— Мразя осите.
— Знаем ли името на жертвата?
Младият полицай кимна.
— Грегъри Карлсън. Току-що го открих, затова нямах време да събера информация за него, но мисля, че няма да ми отнеме много време.
— Хубаво. Намери каквото можеш и веднага.
— Искам да знам какви са тези рисунки на човечето? — попита Хопкинс.
Карлос набързо му обясни как са се досетили защо никой не е открил числото две, написано на тялото на Деби Хауард.
— Да, има логика — съгласи се Иън и прелисти тефтерчето си. — Опитвам се, но все още не съм открил другите две момичета на снимката от гимназията в Гардена…
— Засега може да забравим за тях — прекъсна го Хънтър. — Убиецът няма да застраши живота им.
— Защо?
Робърт им разказа как блъфът му пред Питър Елдър едва не се беше объркал.
— Те не са били членове на бандата, така ли?
— От четирите на снимката, само Аманда и Деби са се мотаели с бандата, но за съжаление закъсняхме да ги спасим.
— Това потвърждава теорията ти — развълнувано заяви Иън. — Убиецът определено премахва членовете на уличната банда.
— Така изглежда. В такъв случай остават трима членове — Питър Елдър, който е в затвора и е трудна мишена.
— Той има доживотна присъда — напомни им Хопкинс. — Не е нужно да го убива. Вече си е получил заслуженото.