— Това е партньорът ми, детектив Си Джей Симънс.
— Наричайте ме Си Джей. Всички го правят.
Те се ръкуваха.
— Си Джей, как се казва жената, която се обади, че госпожица Райли е изчезнала? Убий ме, но не мога да си спомня.
— Госпожа Таня Ригс. Докладът е в колата. Ще отида да го взема, преди да ви предадем случая, момчета.
Робърт забеляза облекченото изражение на Си Джей.
— Колата на госпожица Райли е паркирана в Западен Холивуд — добави Мартин. — От два дни е на същото място.
— Госпожа Ригс каза, че госпожица Райли е трябвало да покаже тази къща на евентуален купувач привечер в събота — продължи Си Джей.
— Къщата се продава? И в момента никой не живее тук? — попита Хънтър, докато вдигаше ципа на гащеризона си.
— Точно така — кимна Си Джей. — Знаете протокола. Следобед в участъка беше получено искане да изпратим екип и да проверим какво се е случило. И след това… — Той бавно поклати глава, без да довърши.
— И след това настана хаос, по дяволите — поде мисълта му Мартин. — Случилото се тук е проклето безумие. Някой много е мразел госпожица Райли.
— Как ние се вместваме във всичко това? — попита Робърт.
— И аз това се чудя — добави Карл ос.
— Криминалистите — отвърна Си Джей. — Щом дойдоха тук и огледаха трупа, главният агент заяви, че трябва да се обадим на отдел „Убийства“ и да попитаме за вас двамата. Случаят очевидно е свързан с онзи, който вече разследвате.
— Майк Бриндъл ли е главният агент на криминалистите?
— Да — отвърна Мартин.
— Жертвата е Аманда Райли, така ли? — настоя Хънтър.
Мартин и Си Джей се спогледаха нервно.
— Не можем да кажем.
— Е, добре, нека погледнем. — Робърт разбра, че няма да получи повече отговори във фоайето.
Си Джей се усмихна, когато забеляза, че Хънтър и Гарсия са в бели гащеризони, но не са си сложили хирургични маски.
— Горещо ви препоръчвам да си сложите маските. И се надявам, че обядът ви е доставил истинско удоволствие, защото вероятно ще го върнете в устата си веднага щом влезете там.
— Си Джей е прав — иронично кимна Мартин. — Усетихте ли страшно неприятния букет от миризми във въздуха, който дразни стомаха? — Той не дочака отговор. — Тук вътре миризмата е непоносима.
Хънтър и Гарсия се намръщиха, но послушаха съвета на другите двама детективи и си взеха хирургични маски.
— От там. — Мартин посочи вратата, през която беше влязъл Си Джей. — Има кръгло фоайе. Минете през вратата вдясно от стълбището и отидете до дъното на коридора. Няма да я пропуснете. Навсякъде има криминалисти.
Те стигнаха до последната врата и пристъпиха в кошмар.
Стаята беше голяма и обзаведена с изящни канапета и други модерни мебели. Майк Бриндъл и трима други криминалисти я обработваха.
Робърт почувства парене в очите. Не беше сигурен дали е причинено от противната и отблъскваща миризма или от онова, което видя.
Тялото на Карлос потрепери конвулсивно, докато полагаше усилия да не повърне. След миг изскочи от стаята.
— Боже мой! — Робърт затвори очи.
42.
Отначало Моника не знаеше защо каза онези думи на детектив Хънтър. Те сами се отрониха от устата й, сякаш тя не се контролираше какво говори. Но само минута след като Хънтър и Гарсия излязоха от стаята за разпити, момичето получи отговор.
Същото чувство за гадене, което преди няколко дни бе изпитала на Юниън Стейшън в Лос Анджелис, се появи отново, този път по-силно.
В стомаха й сякаш се развихри ураган и зрението й се замъгли. Голямото едностранно огледало пред нея се замени със зърнести, проблясващи образи. Тя примига няколко пъти и отчаяно се опита да ги прогони. Не искаше да ги вижда и да бъде участничка във видението, но нямаше избор. Виденията продължиха само няколко секунди, но това беше достатъчно.
Образите избледняха и Моника се разтрепери и се разплака. Дишаше бързо, задъхано и като в транс повтаряше: „Моля те, недей!“
След две минути дишането й се нормализира и след още две престана да трепери. Стана, като се олюляваше и се втренчи в отражението си в огледалото. Изглеждаше ужасно. Косата й беше разрошена, кожата — суха и лишена от грижи, липсата на сън напоследък личеше в уморените й очи. Нямаше червило и белегът на устните й изпъкваше още по-забележимо. Палтото й беше мръсно и старо и леко прокъсано на ръкавите. Нищо чудно, че двамата детективи я гледаха така, сякаш беше наркоманка, останала без дрога, която търси внимание.