— Какво правя тук? — прошепна тя на себе си, сякаш се събуждаше от странен сън на непознато място. — Трябва да съм луда, ако си въобразявам, че някой ще ми повярва.
Моника погледна часовника си и се запита какво да прави. Детективът каза, че ще изпрати полицай да запише показанията й, но все още не беше дошъл никой. Може би това беше знак, че няма да помогне нито на тях, нито на себе си, като разкаже отвратителните неща, които вижда.
Дълбоко в душата си се надяваше, че ако помогне на някого от хората, които виждаше да страдат, образите ще изчезнат и отново ще заживее нормално, но започна да изпитва съмнения, докато седеше сама в стаята за разпити.
— Трябва да се махна от тук. Това е лудост — изрече на глас и погледът й се спря на визитната картичка на детектив Хънтър на масата.
43.
Майк Бриндъл беше клекнал до голям диван, тапициран с бяла кожа, когато забеляза, че Хънтър стой на прага. Той стана и мълчаливо се приближи до детектива.
Бриндъл работеше в отдел „Научни разследвания“ в Лос Анджелис от петнайсет години, но от израза му Робърт разбра, че не е виждал такова нещо като случилото се в тази стая.
Двамата застанаха един срещу друг, без да проронят дума, и сетне Майк погледна часовника си.
— Предполагам, че наградата се присъжда на теб — измърмори през хирургичната маска.
Хънтър присви очи и озадачено поклати глава.
— Освен теб никой друг, прекрачил прага, не успя да издържи повече от четирийсет секунди, преди да се прости с обяда си — обясни Бриндъл.
— Не съм обядвал.
— Той обаче е ял. — Майк кимна към Гарсия, който отново влезе в стаята. Беше сложил хирургична маска на устата и носа си. Лицето му беше пребледняло.
— Какво се е случило тук, за бога, Майк? — попита Робърт, щом Карлос се присъедини към тях.
— Много болка — отвърна той и се обърна към огромната каменна камината в южната стена. На трийсетина сантиметра от нея, завързан за метален стол с висока облегалка, седеше труп на гола жена. По-голямата част от торса, ръцете и краката й бяха осеяни с мехури, набръчкани и разкъсани и разкриваха окървавена и обгорена плът. Части от тялото й бяха напълно овъглени.
Гарсия почувства, че стомахът му отново обръща, когато се приближиха до тялото.
— До тук установих, че е била доведена тук в събота привечер, завързана за стола и оставена пред горящ огън — започна да обяснява Майк. — Издъхнала е отдавна, но огънят не е бил изгасен. — Той посочи камината, която все още излъчваше топлина.
Хънтър бързо отмести поглед от мъртвата жена към Бриндъл:
— Убиецът… я е изпекъл?
Криминалистът стисна устни и кимна.
— Като се има предвид близостта до огъня, по-скоро я е сварил жива.
— Страшно извратено — отбеляза Карлос и извърна глава.
— Огънят се поддържа с газ — продължи Майк. — Това означава, че силата му се регулира. Най-лошото е, че е постоянен. Не изгасва, докато някой не го изключи.
— Горял ли е, когато трупът е бил открит? — попита Робърт и приклекна пред камината.
— Да — отговори Бриндъл, — но на много ниска степен. Но виж колко голяма е камината, Робърт. Пусната на по-висока степен, трябва да е била като клада.
Хънтър си пое дълбоко дъх и положи усилия да огледа трупа.
— Ние развързахме жертвата — допълни Майк, когато забеляза погледа на Робърт, който оглеждаше срязаните въжета. — И това е причината вие двамата да сте тук.
Хънтър сбърчи чело в очакване.
— Вече направихме снимки на трупа и местопрестъплението. Двамата местни детективи, които мислехме, че ще поемат случая, видяха достатъчно. Тялото е готово да бъде откарано в моргата. — Бриндъл направи знак на единия криминалист да дойде и да му помогне. Много внимателно те отместиха гърба на мъртвата жена от облегалката на стола. — И после видяхме това.
Хънтър и Гарсия се преместиха, за да видят по-добре.
— Мамка му — измърмори Карлос през стиснати зъби.
44.
Робърт започна да масажира слепоочията си, опитвайки се да прогони главоболието, което усещаше, че настъпва.
— По дяволите — промълви.
Очите му бяха приковани в гърба и врата на жертвата, които бяха силно обгорени, но белезите бяха стари. Изненадата на двамата детективи обаче не беше предизвикана от обезобразяването. В средата на гърба на жената в червено и с дължина петнайсетина сантиметра беше написано числото четири.